Определение № 1059 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 634/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. С. Ш., приподписана от адв. И. Марков, срещу определение № 11189 от 10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2747/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърденията са, че производството по чл. 256 от АПК е допустимо като способ за защита срещу неоснователно бездействие на административен орган във връзка със задълженията му по контрол на незаконното строителство, произтичащи пряко от нормативен акт, а в случая е налице и подаден сигнал от жалбоподателя, както и разпореждане на ДНСК. Ответникът - кметът на община Асеновград, чрез пълномощника си ст. юрк. М. Марчева, е представил писмен отговор за оспорване на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на А. Ш. срещу кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 256 от АПК, се търси защита срещу неоснователно бездействие на посочения ответник във връзка със задълженията му по контрол на незаконното строителство, а именно: неизвършване на проверка по реда на чл.223, ал.2 ЗУТ; несъставяне на констативни актове по чл.224а, ал. 2 и чл.225а, ал.2 ЗУТ и неиздаване на заповед по чл. 224а, ал. 1, съотв. по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за спиране/премахване на строеж, за който се твърди, че е реализиран в съсобствен на жалбоподателя имот и без строителни книжа. Предявено е искане за постановяване на решение, с което да бъде задължен кмета на общината в определен от съда срок, да извърши действия по констатиране и премахване на незаконен строеж. Поддържа се, че бездействието на органа е възникнало след надлежното му сезиране с подаден сигнал с вх. № 14-00-5988/14.10.2025г. и напомнително писмо от 18.11.2025г. от страна на жалбоподателя, както и след издадено писмо изх. № ПД-578-06-026/10.11.2025г. на ДНСК, разпореждащо извършването на проверка. При горните данни, с обжалваното определение съдът е приел предявената жалба (с характер на искова молба) за процесуално недопустима поради липса на предмет и е оставил същата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Налице са изводи, че по реда на чл. 256 от АПК може да се търси защита срещу бездействия на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършват предписани от нормативен акт фактически действия, а в случая искането е за правни действия по проверка и констатиране на незаконно строителство, както и за издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа, последната съставляваща индивидуален административен акт, поради което исковата защита по чл. 256 от АПК е недопустима. Допълнително в подкрепа на горния извод се сочи, че административният орган действа служебно и не е обвързан от подаден сигнал за незаконно строителство, т.е. за органа не е налице законово задължение да извърши действия по проверка, респ. да образува административно производство за установяване и премахване на незаконен строеж. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на производството по чл. 256 АПК, респ. на защитата по посочения ред, е неизвършването на дължими от административния орган фактически действия, т.е. действия по изпълнение на законни правомощия на органа, които той не извършва, като изводите на административния съд в тази част са правилни. Въпросът за наличието или липсата им обаче е въпрос по съществото на спора, а не е предпоставка за допустимостта на предявения иск (жалба). В случая искането на жалбоподателя е бъде задължен кмета на община Асеновград да извърши действия по проверка и констатиране на незаконно строителство, както и да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа. Съобразно установените факти и предявеното искане, съдът е следвало да провери дали е налице фактическия състав на търсената защита по реда на чл. 256 АПК, елемент на който състав е съответното фактическо бездействие. Преценката относно наличието на фактическо бездействие е по съществото на спора, а не по допустимостта на искането, както неправилно е приел административният съд с оспореното определение. При искане за произнасяне по чл. 256 АПК, съдът е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника да изпълни дължимо действие или да отхвърли иска, каквото е предвиждането на чл. 256, ал. 3 АПК. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на съдебното производство за неправилен поради неправилно приложение на закона. Определението за оставяне на жалбата (исковата молба) без разглеждане и за прекратяване на производството следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение