Определение № 8429 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 2219 от 03.07.2026 г., постановено по адм.д. № 562/2026 г. Административен съд - Плевен (АС – Плевен) е отхвърлил искане за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0938-000271/13.03.2026г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при към ОД на МВР-Плевен. Срещу определението е подадена частна жалба от Ц. Г. П. от гр. Плевен, чрез адв. Найденов от ПАК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени твърдения, че Ц. Г. П. упражнява професия пряко свързана с управление на специализирана техника и това е основаният му източник на доход. В подкрепа на твърденията към частната жалба са приложени доказателства заверено копие на трудов договор № 43/01.06.2022 г. с „Нико – М“ ЕООД, заверено копие на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност „водач на селскостопански машини“. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ при към ОД на МВР-Плевен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Оспорената ЗППАМ №26-0938-000271/13.03.2026г., издадена от Началник на сектор „Пътна полиция“ при към ОД на МВР-Плевен, с която на Ц. Г. П. е приложена ПАМ по чл.171,т.1 ,б. „з“, подт. „бб“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че Ц. Г. П., в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай твърдението в частната жалба за пречки и вреди от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като водач на специализирана земеделска техника не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Представените с частната жалба писмени доказателства, сочещи на действително упражняване от жалбоподателя на трудова дейност като водач на специализирана земеделска техника, не обосновават различен извод от приетия от първоинстанционният съд. Несъмнено всяко предварително изпълнение от органа може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да извършва трудова дейност, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. В своята константна практика ВАС приема, че като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Твърденията на жалбоподателя, че АС – Плевен не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в процесния случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима е в тежест на оспорващия. Само твърдението на жалбоподателя, че търпи затруднения при изпълнение на трудовите си задължения, не е достатъчно да изпълни основанието на чл. 166, ал. 2 АПК. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че цитираната съдебна практика в частната жалба, възприета по адм. д. № 1581/2026 г. по описа на ВАС, седмо отделение и адм.д. № 974/2026 г. по описа на ВАС, седмо отделение не е приложима към настоящия случай, доколкото съдебните актове по тези дела са постановени при различна от установената в процесния спор фактическа обстановка. В цитираните от жалбоподателя определения по горепосочените дела, допуснатото по закон предварително изпълнение е спряно, поради представянето на доказателства установяващи наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Въз основа на представените доказателства и в двата съдебни акта е установено, че „…на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ.“. Именно в резултат на това установяване различните състави на ВАС, седмо отделение са приели, че „разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда.“. В процесния случай не е налице идентичност на фактическа обстановка, доколкото СУМПС на Ц. П. е временно отнето на основание чл. 171, т.1, б.“з“, подт.„бб“ ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и липсват доказателства установяващи наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, обуславящи отпадане на необходимостта от съществуването на разпореждането за предварително изпълнение на акта. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение