Определение № 1156 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 817/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Молителят ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД чрез адв. И. Т. иска спиране на изпълнение на невлязло в сила осъдително съдебно решение на въззивния съд. Сочи, че е обжалвал с касационна жалба решение № 427/02.04.2026 г. по в.гр.д. 196/26 г., по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която е осъден ЗАД „ОЗК – Застраховане“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на И. Д. Иванова сумата от 50 000 лв. (25 564,99 евро), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 07.11.2023 г., както и имуществени вреди за сумата от 4 158,15 лв. (2 126,06 евро) - разходи за лечение, извършени по повод лечение на травмите, причинени при ПТП на 07.11.2023 г. Поради това, че е обжалвал решението на въззивния съд, иска да се спре изпълнението на това невлязло в сила осъдително съдебно решение. Представил е доказателства за внесена по сметка на ВКС сума, равна на стойността на присъдените с осъдителното решение суми. Моли да се постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно е от представеното решение, че е налице осъдително въззивно решение, с което молителят е осъден да заплати посочените суми. От копие от касационна жалба се установява, че срещу решението е постъпила касационна жалба от молителя на 20.04.2026 г. Следователно касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Към касационната жалба са приложени: изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Видно е от платежно нареждане, че по сметка на ВКС е внесена сумата като обезпечение, в размер на 27 691,05 евро (54 185,99 лв.). Посочената сума е в размера, изискуем съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Присъдените суми съгласно въззивното решение са по 50 000 лв. (25 564,99 евро) за причинени неимуществени вреди и 4 158,15 лв. (2 126,06 евро) – имуществени вреди. Внесената сума по гаранцията е налична по сметка на ВКС, удостоверено от счетоводител на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки –невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главница и съобразно предвидения в закона размер. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение за присъдената сума на главницата от 50 000 лв. (25 564,99 евро) за причинени неимуществени вреди и 4 158,15 лв. (2 126,06 евро) – имуществени вреди. По изложените съображения ВКС