Решение № 2281 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 2787/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 879/2024 г. на Административен съд – Благоевград ( АС – Благоевград). С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13176 от 30.05.2024г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен Фонд “Земеделие“ /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 842,88лв., по ЗДП в размер на 236,19лв., по СПП в размер на 602,55лв. по Подмярка 13.2 в размер на 325,36 и по Натура 2000 в размер на 913,11лв.; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на дадените в решението задължителни указания и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът незаконосъобразно е приел, че уведомителното писмо не е мотивирано и липсва посочване на правното основание за отказаното финансово подпомагане. Поддържа, че повторно издаденото УП е в съответствие с дадените задължителни указания на съда в решението по адм.д. № 365/2022г. на АС Благоевград, оставено в сила с решение по адм.д. № 5652/2023г. на Върховен административен съд. Твърди, че в обжалваното УП, освен фактически основания за издаването му, са посочени и правни основания. Така, съображенията за недопустимост на заявените площи са посочени на стр.2 от УП в колона 10 от от Таблица 1, като на стр.4 от УП в пояснението за съдържанието на Колона 10 от същата таблица конкретно са посочени правните основания и нарушените разпоредби, довели до отказ от финансово подпомагане. Сочи, че за парцелите, по отношение на наддекларираната площ е посочено неспазване на изискванията на чл.7 във вр. с чл.10 ал.2 т.1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ; за заявените парцели по Подмярка 13.1 / НР2 се прилага чл. 5 ал.1 т.4 и чл.13 ал.1 т.1 от Наредба № 6 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като площите са установени като недопустими, поради наличието на големи групи храсти в тях, вследствие извършена проверка на място чрез метода на дистанционен контрол, обективирана в Доклад от проверка на място, констатациите в който не са били оборени. Твърди, че идентично обяснение е дадено и на стр.7 от УП по отношение на заявените парцели за подпомагане по НАТУРА 2000. Поддържа, че съдът неправилно е приел като правно основание за отказ от подпомагане нормите на чл.8 ал.2 вр. с чл.10 ал.1 т.2 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., съответно неправилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, защото с УП ДФЗ е изключил площите с установени големи групи храсти като недопустими на друго основание, а именно – вече посоченото – чл.7 вр. с чл.10 ал.2 т.1 от Наредба 2 от 26.03.2018г. По тези съображения моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество. Претендира разноски за касационната инстанция, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и разноски за вещо лице в размер на 550 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация – И. Д. А., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че отказа за подпомагане с оспореното УП противоречи на чл.11 и чл.12 от Наредба № 2 от 26.03.2018г. и сочената от ДФЗ причина за недопустимост на парцелите не е доказана. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция, като представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е установил от фактическа страна следното: Обжалваното УП с изх. № 02-010-6500/13176 от 30.05.2024г. на Заместник- изпълнителния директор ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 е второ по ред и е издадено, след като с Решение № 570/29.03.2023 г. по адм. дело № 365/2022 г. по описа на АС-Благоевград е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13176 от 04.08.2021г. на Заместник- изпълнителния директор на Държавен Фонд “Земеделие“ за кампания 2019, в частите му, с които, по подаденото Заявление за подпомагане от И. Д. А. с УИН 01/310519/14151 за кампания 2019, са извършени намаления по схеми и мерки, както следва: по подмярка “Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /13.2/ НР2 / - в размер на 325. 36 лв.; по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 842. 88 лв.; по Компенсаторни плащания по натура 2000 /мярка 12/ Натура 2000/ - в размер на 913. 11 лв.; по Схемата за преразпределително плащане /СПП/ - в размер на 602. 55 лв. и по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ - в размер на 236. 19 лв. и е върната преписката на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 01/310519/14151 за кампания 2019г. подадено от И. Д. А., в посочените части, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АС Благоевград е оставено в сила с Решение № 1598/12.02.2024 г. по адм. дело № 5652/2023 г. по описа на ВАС. С обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13176 от 30.05.2024г. са извършени намаления на сумите по заявените схеми и мерки за подпомагане и е отказано финансово подпомагане, както следва: по СЕПП в размер на 842,88лв., по ЗДП в размер на 236,19лв., по СПП в размер на 602,55лв. по Подмярка 13.2 в размер на 325,36 и по Натура 2000 в размер на 913,11лв. Първоинстанционният съд е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, като кредитирал заключението на вещото лице, установяващо, че самите измервания на място или това, което органа е отчел като недопустими площиq е извършено директно от сателитната платформа, установил общата плащ на заявените за подпомагане БЗС по номер и схеми/мерки от жалбоподателя И. А. за кампания 2019 година от директни плащания - 18,16 ха, от които установените от органа като недопустими за подпомагане 6 парцела: 61491-719-33-3 с площ от 0,04 ха; 70055-13-12-3 с площ от 0,22; 70055-54-9-1 с площ от 0,00ха; 70055-230-44-2 с площ от 0,19 ха; 70055-256-7-3 с площ от 0,00ха; 70055-1475-2-4 с площ от 0,37ха. Като резултат, от заявената площ 18,16 ха, допустими площи са 16,98, а разликата от 1,18 ха е приета за недопустими площи. Съдът приел, че за определяне на допустимостта на заявените парцели за кампания 2019г., по заявка за проверка в ИСАК № 384226, е използван лицензиран ГИС софтуер GeoMedia. За дешифриране на допустимата площ на заявените парцели за кампания 2019 са използвани сателитни VHR изображения, предоставени за ползване от ЕК, и цифрова ортофото карта, предоставена за ползване от Министерство на земеделието. По заявка за проверка в ИСАК № 384226 - ДПП-2019, е използвано сателитно VHR заснемане, зона „SVILE". Заснемането е направено със сателитна платформа Worldview-2 на дати: SVILE east заснета на 08.06.2019г. и SVILE west заснета на 18.06.2019г. Решаващият съд е приел и пояснението на вещото лице в открито съдебно заседание, установяващо, че в отразената измерена недопустима площ има храсти и растителност, но не може да посочи колко точно са дърветата и храстите нито като брой, нито като процент, като процентно изчисление няма и от ответника зам.изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд, кредитирайки заключението на допуснатата СТЕ, приел, че парцелите, посочени в УП като недопустими за подпомагане, са с начин на трайно ползване „пасища", като всички се намират в зона Натура 2000. Извел извод, че при съдебната проверка следва да се провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва /чрез експертиза или др./, както и да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Независимо от този си извод, приел за относима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съобразно която допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал. 1, когато на тях: има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 - независимо от височината), които са с мозаечно разположение; има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4. Съдът обсъдил и хипотезата на чл. 12 от същата Наредба № 2/26.03.2018г., съгласно която земеделски площи, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване "Пасища, мери и ливади", в т. ч. "Естествени пасища и ливади", "Горски ливади и пасища" и "Смесено земеползване", са допустими за подпомагане по мярка 10, направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от ПРСР 2014 - 2020 г., когато попадат в териториалния обхват на направлението и не повече от 25 % от площта на парцела е заета от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи с единична площ под 100 кв. м. и обосновал, че ответникът в първоинстанционното производство не е установил, че наличните дървета и храсти са с широчина по-голяма от допустимата, съответно че надхвърлят допустимия процент от площта на парцела. В допълнение, АС Благоевград посочил и че органът не е съобразил, че всички площи попадат в Натура 2000 и забраната по чл. 7 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите". В заключение решаващият съд е намерил, че оспореното в производството уведомително писмо, в обжалваната част, е издадено при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, като върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Правилно съдът е установил и че определените като недопустими за подпомагане площи представляват пасища, с позоваване на заключението на СТЕ, макар, че доказателство какво представляват определените като недопустими за подпомагане площи се съдържат в приложенията към заявлението за подпомагане, както и в Доклад за проверка на място „Натура -2019“ и в Доклад за проверка на площи / проверка на място чрез ДК от 27.08.2019г., намиращи се в адм. д. 365/2022г. на АС-Благоевград, приобщено към материалите по първоинстанционното производство, в който въпросните парцели са посочени като Ливади за косене ( Постоянни пасища). Не се споделят мотивите на първоинстанционния съд за липсата на посочено правно основание за отказаното финансово подпомагане, както и за наличието на общи обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми под множеството таблици и за колоните в тях от УП и в тази връзка принципно е основателен доводът в касационната жалба на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за посочването на правно основание ( и фактическо) в УП, относно за парцелите, заявени по конкретните схеми и мерки за подпомагане. Така, по отношение на СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.2/НР2 в Таблица 1 на УП е посочено фактическото основание за недопустимост на площите в колона 10 за 4 парцела, а в пояснението към същата колона 10 на стр.4 от УП е посочено и правното основание – чл.7 вр. с чл.10 ал.2 т.1 от Наредба № 2/26.03.2018г., а за площите, заявени по Подмярка 13.2/НР2 като правно основание е посочен чл.5 ал.1 т.4 и чл.13 ал.1 т.1 от Наредба № 6/24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Конкретни правни основания в УП не са посочени относно площите, заявени за подпомагане по Натура 2000, група А, постоянни пасища в съответните колони на Таблица 9 от УП, като относно фактическите основания е налице препращането към доклад за проверка на място, извършена на 27.08.2019г., за резултатите от която земеделския производител е уведомен по начин, посочен в пояснението към колона 4 от същата таблица. При посочено в УП правно основание дължимата от съда проверка е за съответствието му спрямо заявеното финансово подпомагане за посочените в заявлението за подпомагане площи по схеми и мерки. При заявени за подпомагане площи като ливади за косене / постоянни пасища, с УП в оспорената му част органът е приел част от площите за недопустими за подпомагане, поради неспазване на изискванията на чл.7 вр. с чл.10 ал.2 т.1 от Наредба № 2/26.03.2018г., т.е. неправилно определил площите като обработваеми земи, но изоставени – без наличие на земеделска дейност. С оглед на тези факти, неоснователни са доводите в касационната жалба, че АС не е съобразил посоченото правно основание, възприемайки неправилно друго такова. Нормата на чл.5 т.1 и т.2 от вече посочената наредба, ясно разграничава земеделските площи според дейностите, които се извършват спрямо тях за поддържането им в състояние, годно за производство, по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в", подточка "ii)" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно: 1. за обработваеми земи - изораване, дисковане, косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж, обработка с хербициди; и 2. за постоянно затревени площи - косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж. Поради това и чл.7 от същата наредба определя кога обработваемите земи са допустими за подпомагане, а чл.8 разграничава постоянно затревените площи според начина им на ползване на два вида и в ал.2 определя кога всеки вид е допустим за подпомагане. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. При новото си произнасяне административния орган следва да подведе фактите от заявлението на земеделския производител и конкретните си фактически констатации от проверките по заявлението под относимите за тях правни разпоредби от Наредба №2/26.03.2018г., като съобрази и доколко констатациите изпълват съдържанието на съответните норми. Относно площите, заявени за подпомагане по Натура 2000, след дължимата преценка налице ли са основания за отказ от подпомагане фактическите констатации следва да бъдат подведени под относимите разпоредби на Наредба № 5 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 12 "Плащания по натура 2000 и рамковата директива за водите" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски се явява неоснователна. Основателна е претенцията за разноски на ответника по касация за разноските в настоящето производство, които следва да му бъдат присъдени в претендирания и доказан размер от 511,29 евро. Възражението за прекомерност на разноските, направено от касатора, с оглед размера на адвокатското възнаграждение и липса на изложени мотиви за прекомерността му, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение