Определение № 1544 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 942/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КОНПИ срещу определение № 491/07.08.24г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е осъдена КОНПИ да плати разноски за частично прекратено производство по делото, заради направен частичен отказ от иск. Въззивният съд е приел, че поради отказ от иск е прекратено производството по искове по чл. 153, ал.2 ЗПКОНПИ срещу П. А. общо за сумата от 16027лв. и срещу С. Д. общо за сумата от 11600лв.. Поради частичното прекратяване въззивният съд е счел, че се дължат разноски съразмерно на прекратената част от предявените искове и на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. е присъдил на адв. Н. Н. като процесуален представител на П. А. 1842,43лв. адвокатско възнаграждение, а на адв. В. М. като процесуален представител на С. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1444лв., които суми съответстват на минималния размер на адвокатско възнаграждение съгласно Наредба 1/2004г.. В частната касационна жалба на КОНПИ се излагат доводи, че разноски не се дължат, тъй като прекратяването на делото станало по причина настъпването на нов факт, а именно приемане на т.р. №4/23г. на ОСГК. Освен това ответниците били дали повод за завеждане на делото, както и че при определяне на размера на възнаграждението съдът не може да прилага Наредба 1/24г.. В изложението към жалбата се поставят следните въпроси: Ограничава ли се преценката на съда за размера на адвокатското възнаграждение от Наредба 1/24г.? Присъждат ли се разноски при прекратяване на делото поради настъпили нови факти след завеждане на делото, а именно постановяване на тълкувателно решение? В изложението се твърди и вероятна недопустимост на определението на въззивния съд, тъй като това определението за частично прекратяване не било окончателен акт. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Определението за присъждане на разноски по частично прекратено дело не е недопустимо като преждевременно. Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като в ал.3 е уредено правото на ответника на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Идеята на закона е ясна- ответникът има право на разноски за отхвърлената и/или за прекратената част от иска. Не може да се приеме, че на ответника не се дължат разноски при частично прекратяване на делото, а само при пълно прекратяване. Направените разноски от ответника се превръщат в право на обезщетение, в право на вземане, когато е предявена срещу него неоснователна или недопустима претенция. Затова при частично отхвърляне и/или при частично прекратяване ответникът ще има право на обезщетение съразмерно на отхвърлената и на прекратената част от иска, защото в тази част изходът на делото е в негова полза. Освен това, в производството по чл. 153 ЗОНПИ се предявяват обективно и кумулативно съединени искове за отнемане на незаконно придобито имущество, като за всяко отделно имущество се предявява отделен иск и съдът се произнася с отделен диспозитив по всеки от предявените искове. Когато производството по някои от обективно съединените искове се прекрати поради отказ от иска, ищецът дължи разноски за тези прекратени производства по отделните искове на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Актът на прекратяване на делото по тези искове е окончателен акт. Неоснователно е възражението на КОНПИ за липса на фактическа и правна сложност на производството в прекратената част. Производството по чл. 153 ЗОНПИ е по принцип с фактическа и правна сложност, защото е необходимо установяване на „значително несъответствие“ в имущественото състояние на проверяваното лица за 10 години назад във времето, като това установяване минава през отчитане на приходи, разходи и придобито имущество, а след това за всяко отделно имущество, чието отнемане се иска е необходимо установяване на незаконен източник за придобиването му. Постановеното тълкувателно решение не е новонастъпил факт, който да е предвиден в хипотезата на правна норма. Това е тълкувателен акт, който установява точния смисъл на закона, има обратно действие от датата на влизане в сила на законовата разпоредба, и има обвързваща сила за всички. Освен това, неоснователно е възражението на КОНПИ, че пълномощниците на ответниците били упълномощени едва през 23г., поради което били извършили малко по обем дайност по процесуално представителство и защита. Делото е образувано през 2017г., а частичното прекратяване е постановено на 08.11.23г.. Нормата на чл. 78, ал.1 ГПК определя обема на направените разноски, като в тях се включва възнаграждението за един адвокат. Следователно при няколко пълномощници, ответникът може да претендира възнаграждението на един от адвокатите, но за цялата процесуална защита, а не само за свършената работа от този адвокат. Нормата е в полза на другата страна, за да не се утежни положението й като плати обезщетение два пъти за едно и също нещо. Освен това, ако се приеме, че ответникът има право на възнаграждение за един адвокат само за работата, свършена от него, би се увредил ответника, когато изходът на делото е в негова полза. ВКС намира, че поставените въпроси в изложението са неотносими, тъй като по първия въпрос въззивния съд не се е произнесъл, а втория въпрос е поставен във връзка със становището на КОНПИ, че тълкувателно решение било новонастъпил факт, което няма как да се приеме за вярно, по изложените по- горе съображения. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО