Определение № 2810 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от КПКОНПИ частна жалба с искане за отмяна на определение № 274/22.06.2023 г. по в.гр.д. № 97/2022 г. на БАС, с което е оставена без уважение молба на Комисията за изменение на постановеното по делото въззивно решение, като се приеме, че КПКОНПИ не дължи държавна такса в размер на 1009,16 лв. за въззивното производство. Твърди се, че вземанията на държавата по делата за отнемане на незаконно придобито имущество са публични държавни вземания, затова и съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК, КПКОНПИ не дължи държавна такса. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване. С обжалваното определение съставът на АС- Бургас е приел, че предявеният от Комисията иск за отнемане на неконно придобито имущество касае частно държавно вземане; разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 5 ДОПК е неотносима, тъй като в нея не попада отнетото в полза на държавата незаконно придобито имущество по гражданския закон (ЗПКОНПИ); в заключение – при отхвърляне на иска, съгласно чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ, Комисията дължи държавна такса за проведеното производство. Обжалваното определени е правилно. По въпроса дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на подадената от нея жалбата, с определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2022 г., IV г. о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. На основание чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ Комисията- ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото – чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ. Съдът е счел за неоснователен доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК, като е изложил, че КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно, съобразявайки се и с изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Приел е, че смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по- висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Дори и материалноправният спор в производството по ЗПКОНПИ да попадаше в приложното поле на чл. 84, т. 1 от ГПК, то нейното приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон – разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото. Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетото по-горе в посоченото определение. Към изложеното следва да се добави, че тълкуването, дадено от Комисията относно недължимостта на държавната такса при отхвърляне на иска, по никакъв начин не кореспондира и с възприетото в текста на чл. 158, ал. 4 ЗПКОНПИ правило, че в случай на спогодба държавната такса се поема от страните по равно. Няма нито формална, нито законодателна логика Комисията да дължи държавна такса (макар и частично) при отнемане на незаконно придобито имущество до размер на 75 на сто от заявената претенция (чл. 158, ал. 1 ЗПКОНПИ) при сключена спогодба, а въобще да не дължи такса в случаите, в които искът е отхвърлен изцяло – да дължи такса дори да е отнела определено имущество в полза на държавата, а от друга страна – да не дължи, когато съдът е отхвърлил иска. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV гр. отд.,