Решение № 383 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г.

Решение № 383 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № R IV-46 от 13.05.2008 г., постановено по гр. дело № 15/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 250/5.01.2006 г., постановено по гр. дело № 163/2005 г. по описа на Ц. районен съд, поправено с решение № 79/25.07.2007 г. по описа на същия съд, като вместо него постановява друго, с което е допуснато да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти: нива от 21.841 дка, четвърта категория в м. "С", имот № 0* по картата на землището на гр. П., при граници: имот № 0* имот № 0* имот № 0* имот № 0* и имот № 0* нива от 4.831 дка, четвърта категория в м. "Н", имот № 0* по картата на землището на гр. П., при граници: имот № 0* имот № 0* имот № 0* широколистна гора от 15.163 дка, четвърта категория в м. "Н", имот № 0* при граници: имот № 0* имот № 0* имот № 0* имот № 0* имот № 0* имот № 0* и имот № 0* двор горско стопанство от 1.000 дка, десета категория в м. "П", имот № 0* по картата на землището на гр. П., при граници: имот № 0* имот № 0* имот № 0* и имот № 0* понастоящем представляващ поземлен имот № 5* с площ от 1000 кв. м. съгласно скица № 00330/16.11.2004 г. на Служба по кадастъра-Бургас, между съсобствениците Н. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. П., ул. "К" № 2* от гр. Б., ул. "А" № 49, ет. 2, ап. 4, Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр. П., ул. "К" № 2* от гр. П., ул. "З" № 1* от гр. С., ул. "К" № 6 и М. П. М. ЕГН ********** от гр. П., ул. "К" № 4, при квоти: 1/6 ид. ч. за Н. Д. Ц., 1/6 ид. ч. за П. Н. Д., 1/6 ид. ч. за Д. Н. Д., 1/6 ид. ч. за Е. П. П., 1/6 ид. ч. за Ж. П. А. и 1/6 ид. ч. за М. П. М.. Недоволен от въззивното решение е касаторът Д. Н. Д. от гр. П., представляван от адвокат Н от АК-Бургас, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и е необосновано - чл. 127, ал. 1; чл. 133, ал. 1, б. "в", пр. 1, ал. 2; чл. 134, ал. 1; чл. 142; чл. 143, ал. 1 и ал. 2; чл. 156; чл. 188, ал. 1, ал. 2 ГПК (отм.). Касаторът Д. Н. Д. поддържа жалбата. От о. по касация - М. П. М., Е. П. П., Ж. П. А., представлявани от адвокат Е от АК-Бургас е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат А поддържа оспорването и по съображения изложени в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с решение на ПК-Приморско № 28 от 15.12.1999 г. на наследниците на М. П. П. /Иванов/, починал на 13.02.1973 г., е била възстановена в стари реални граници процесната земеделска земя. Спори се дали наследодателят на тримата ответници П. М. П., починал на 8.07.1974 г., е бил рожден син на общия наследодател и неговата съпруга Е, починала на 26.04.1981 г. и бил ли е осиновен от тях. Взето е предвид, че от представените регистри на населението на с. К. гр. П. от 1927 г., 1936 г., 1947 и 1958 г. във всички тях П. М. П. е записан като син на М. П. П., а в архива на общината не се съхранява регистър за осиновяванията и че има поправка в регистъра от 1936 г. на годината на раждане от 1919 г. на 1920 г. Отчетено е, че липсват данни М. С. да е рожден баща на П. М. тъй като няма доказателства след неговата смърт да е отразен като негов низходящ, поради което твърдяната идентичност на П. М. с П. М. е недоказана, а липсва и обявление в "Д" за осиновяване на П. М. С. В случая няма съставен нито акт за раждане, нито налично свидетелство за своето кръщение на П. М. П. С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени пространно, е направен извод, че като дете на общия наследодател П е познат в обществото и е носил неговото име - ползвал е бащиното и фамилното име на М. П. П., в който смисъл и записванията по регистрите, поради което доказването на произхода на П. М. П. от М. П. П. има за правна последица включването на неговите наследници като съделители, между които е допусната делба на процесните имоти при посочените квоти. С определение № 581 от 2.07.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При посочените факти решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: спазена е нормата на чл. 127,о ал. 1 ГПК (отм.), според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения; не е нарушен чл. 133, ал. 1, б. "в", изр. 1 и ал. 2 ГПК (отм.) със събиране на гласни доказателства, допустими с оглед характера на спора; безспорно в случая не по вина на страната липсват регистрите за раждания, за да намери приложение чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.); чл. 142 ГПК (отм.) за силата на писмените доказателства съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени е съобразен с оглед представените регистри; в случая не е обосновано за кой официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК (отм.) става въпрос; същото се отнася и до спазването на чл. 156, ал. 1 ГПК (отм.). При постановяване на въззивното решение решаващият съд е съобразил, че при липса на осиновяване и писмен документ - акт за раждане е приложим Законът за лицата/ЗЛ/, който е обнародван в "Д", брой 273 от 17.12.1907 г. и е действал до 1949 г. Налице са четирите елемента от фактическия състав на чл. 55 ЗЛ, регламентиращ установяването на произход чрез ползване званието законно дете, както е в случая: Петър М. П. е носил всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи /общия наследодател/; бащата М. П. П. го е имал като свое дете и в това качество се е грижил за неговото издържане, възпитани и настаняване; приеман е в обществото като дете на общия наследодател и е бил признаван в това качество от семейството за свое дете. В този смисъл и представеното решение № 500 от 1.07.2004 г. по гр. дело № 19/2004 г. на I гражданско отделение относно приложението на чл. 53 ЗЛ; Останалите представени решения: на Върховния съд - № 316 от 12.04.1985 г. по гр. дело № 180/1985 г. на II гражданско отделение, № 687 от 21.04.1955 г. по гр. дело № 1999/1955 г. на IV гражданско отделение; № 4* от 29.12.1982 г. по гр. дело № 3495/1982 г. на II гражданско отделение; № 146 от 4.02.1953 г. по гр. дело № 455/1952 г. на I гражданско отделение; № 1* от 23.10.1958 г. по гр. дело № 1113/1958 г. на III гражданско отделение и № 19 от 16.01.1979 г. по гр. дело № 2323/1978 г. на I гражданско отделение и на Върховния касационен съд - № 347 от 11.04.2008 г. по гр. дело № 2037/2007 г. на I гражданско отделение; № 1* от 19.11.2007 г. по гр. дело № 1476/2006 г. на V гражданско отделение; № 2* от 21.01.2000 г. по гр. дело № 961/1999 г. на IV гражданско отделение; № 72 от 5.04.2004 г. по гр. дело № 2645/2002 г. на същото отделение, всички касаят различна фактическа обстановка относно приложението на посочените процесуални норми. Представените с писмената защита на касатора съдебни решения от 1924 г., 1927 г., 1930 г., 1931 г., 1935 г., 1936 г., 1937 г. и 1938 г. не следва да се обсъждат тъй като се отнасят до друг процесуален ред. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. При този изход на спора и с оглед характера на производството разноските по делото, направени от о. по касация следва да се присъдят при извършване на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение