Определение № 1468 от 16.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 157/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. С решение № 210 от 30.03.2023г. по в.т.д. № 811/2022г. на Апелативен съд – София, като е отменено частично решение № 260044 от 14.01.2022г. по т.д. № 3161/2017г. на Софийски градски съд, са били уважени предявените от „Зогра-Ф“ ООД срещу И. Х. Н. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху празни неурегулирани места, съставляващи поземлен имот № 1372 и поземлен имот № 1373 от кв. 20 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада“. Със същото решение И. Х. Н. е бил осъден да заплати на „Зогра-Ф“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 23 156 лева разноски за адвокат във въззивното производство. Искането за разноски в останалата част (до пълния претендиран размер от 86 000 лева) е било отхвърлено. Съобщението за решението е било връчено на И. Х. Н. на 02.05.2023г. и с молба вх. № 11970 от 23.05.2023г. той е поискал въззивното решение да бъде изменено и разноски за адвокат на ищеца да не се присъждат, тъй като не се установява да са направени. Съгласно изложеното в молбата е бил представен договор от 06.04.2022г. по чл. 36, ал. 2 от ЗА за правна помощ, съдействие и защита, сключен между „Зогра-Ф“ ООД и Адвокатско дружество „Коцева и Вълова“. Договорено е било заплащане по банков път на възнаграждение в лева, но в подкрепа на твърдяното заплащане на адвокатския хонорар е представен документ на чужд език (немски) без превод, за сума в евро и от който не става ясно кое е лицето платец. В документа липсва името на „Зогра-Ф“ ООД, а издадената фактура не отразява данъчно събитие. С постъпил отговор дружеството „Зогра-Ф“ ООД е оспорило молбата. Позовало се е на сключения договор за правна помощ, както и на издадената данъчна фактура № 513 от 08.06.2022г. За платежния документ е било посочено, че удостоверява плащане. Тези обстоятелства не са били и оспорвани в хода на въззивното производство от И. Х. Н.. Той е възразил единствено срещу размера на възнаграждението (чл. 78, ал. 5 от ГПК) и възражението е било прието от въззивния съд за основателно. По указания на състава на Апелативен съд – София от „Зогра-Ф“ ООД е бил представен превод на български език на платежния документ – банков превод за сума от 98 159. 51 евро с датата на изпълнение 17.06.2022г. и наредител И. З.-И.. Документът (превод) е бил връчен на И. Х. Н.. С определение № 717 от 16.11.2023г. по т.д. № 811/2022г. на Апелативен съд – София молбата на И. Х. Н. по чл. 248 от ГПК е била оставена без уважение. Съображенията са били, че уговореното възнаграждение е било в общ размер от 160 000 лева без ДДС - за представителство по исковете срещу И. Х. Н., но и срещу втория ответник „Симеоново Сити“ ЕООД (в несъстоятелност). От адвокатското дружество е била издадена данъчна фактура 513/08.06.2022г. за сумата (192 000 лева с ДДС) и с платежното нареждане от 17.06.2022г. е наредено плащането на 98 159. 51 евро, кореспондиращо с договореното възнаграждение от 192 000 лева с ДДС. В нареждането е бил посочен и номерът на делото пред Софийски градски съд, чието решение е било обжалвано (3161/2017). Като наредител е посочена И. З.-И., но тя е съдружник в „Зогра-Ф“ ООД. С частна жалба вх. № 28 387 от 11.12.2023г. по настоящото дело И. Х. Н. обжалва определението на въззивния съд с идентични по изложените в молбата му по чл. 248 от ГПК съображения. „Зогра-Ф“ ООД оспорва жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. На 06.04.2022г. между „Зогра-Ф“ ООД, жалбоподател във въззивното производство, и Адвокатско дружество „Коцева и Вълова“ е бил сключен договор за правна помощ, съдействие и защита във връзка с изготвянето на въззивна жалба срещу постановеното по т.д. № 3161/2017г. решение на Софийски градски съд и осъществяване на процесуално представителство пред Апелативен съд – София. Уговореното възнаграждение е било 160 000 лева без ДДС. На 08.06.2022г. е била издадена данъчна фактура за сумата от 192 000 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, и на 17.06.2022г. сумата е била платена в евровата й равностойност от съдружник в дружеството. Междувременно от името на „Зогра-Ф“ ООД е била подадена въззивна жалба вх. № 273864 от 10.03.2022г., въз основа на която е било образувано т.д. № 811/2022г. на Апелативен съд- София, както и дружеството е било представлявано във въззивното производство с въззиваеми страни И. Х. Н. и „Симеоново Сити“ ЕООД (в несъстоятелност). С оглед отмяната на обжалваното решение на Софийски градски съд, направените от „Зогра-Ф“ ООД разноски за адвокат са подлежали на възстановяване (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съответно 23 156 лева - от И. Х. Н., при приетия като дължим от въззивния съд размер след намаляване на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Плащането на сумата от 98 159. 51 евро е било извършено от съдружника И. З.-И., но е очевидно че то е от името и за сметка на „Зогра-Ф“ ООД. Разноски не биха се присъдили, ако за плащането не може да се приеме, че е за сметка на страната (реален неин разход). В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 444 от 01.07.2019г. по ч.т.д. № 1029/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., изцяло споделяна от настоящия съдебен състав. Без значение е, че възнаграждението е платено в евро, щом сумата кореспондира на уговореното в договора. Същевременно издадената от Адвокатско дружество „Коцева и Вълова“ фактура отразява реално данъчно събитие. Уговорена е била и е изпълнена реална услуга, като при плащането (удостоверено в документ с превод на български език) изрично е бил посочен номер на делото, решението по което подлежи на обжалване. Воден от горното съдът