Определение № 1336 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 881/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. В. Н. и И. В. Н., и двамата представлявани от адвокат Т. срещу определение № 5993 от 22.12.2025 г. по гр.д.№ 4080/2025 г. на ВКС, І гр.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадена от тях молба за отмяна на основание чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК на решение от 21.09.2012 г., постановено по гр.д. № 18722/2011 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е вписан по реда на чл.51 от ЗН отказ от наследство, оставено от В. Ж. Н., поради това, че на молителите не е осигурена възможност да участват в производството. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради това, че е необоснован извода за просрочие на молбата поради подаването й след изтичане на тримесечния срок от узнаването. Заявяват, че са узнали за вписването на отказа на 16.04.2025 г., а не на 11.04.2025 г., както е приел съдът. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Определението е правилно като резултат независимо кога молителите са узнали за вписания отказ от наследство и дали молбата е подадена в тримесечния срок, защото решението, чиято отмяна се иска не подлежи на отмяна. То е охранителен акт и съгласно чл.540 ГПК и приетото след постановяване на обжалваното определение Тълкувателно решение № 4/2024 от 24.02.2026 г. по тълк. дело № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, актът, с който районният съдия е разпоредил вписване в особената книга на съда на последицата по чл. 51, ал. 2 ЗН, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Като подадена против съдебен акт който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК, молбата по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК правилно е оставена без разглеждане. Поради това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като съобразено с процесуалния закон, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение