Определение № 8951 от 18.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2026 г.

Производството е по чл.200, ал.2 във вр. с чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Моби Груп“ ЕООД със седалище в гр.Поморие, подадена чрез пълномощника адв.Л. Георгиева. Жалбата е срещу определение №2801 от 30.03.2026г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. №414/2026г. С него е отхвърлена жалбата на жалбата на „Моби Груп“ ЕООД против т.5 от раздел II на Решение №1-2 от 29-30.01.2026г. на Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) при Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас при Министерството на земеделието. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение, отмяна решението на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ и връщане делото като преписката на същата Комисия за продължаване на процедурата по разглеждане заявлението на „Моби Груп“ ЕООД. Ответникът – Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на „Моби Груп“ ЕООД против т.5 от раздел II на Решение №1-2 от 29-30.01.2026г. на Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас при Министерството на земеделието. С него е спряна процедурата за потвърждаване на т.178 от Решение №9/13-14.09.2007г. за промяна предназначението на земеделска земя с площ 5 000 кв.м., четвърта категория, неполивна, за изграждане на обект: „Жилищни сгради“ в землището на гр. Поморие, относно имот №018652, идентичен с ПИ №57491.18.625, община Поморие, обл. Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че с обжалваното пред него решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е прието при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че е изпълнена хипотезата на чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ, тъй като е налице неприключила процедура по одобряване на общ устройствен план (ОУП), каквото е изискването на специалния чл.17, ал.1 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Обжалваното определение е правилно. Установява се, че оспореното решение на Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е взето в хипотезата на § 30, ал.1 във вр. с § 27, ал.3, т.2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗОЗЗ, според която при наличие на решение за промяна предназначението на земеделска земя, за което е изтекъл 6-годишен срок от 24.05.2011г., е необходимо потвърждаване на това решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. В хода на процедурата е установено, че е налице неприключила процедура по одобряване на ОУП на гр.Поморие. А наличие на такъв влязъл в сила ОУП е необходимо съгласно специалния чл.17, ал.1 от ЗУЧК. Като процедурата е спряна на основание чл.40, ал.1, т.9 от ЗОЗЗ, според която Комисията за земеделските земи с решение спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че както към постановяване на оспореното решение, така и към постановяване на решението, чието потвърждаване се иска - решение №9/13-14.09.2007г., изискванията за промяна предназначението на земеделска земя не се били изменили. В действителност към момента на решение №9/13-14.09.2007г. ЗУЧК не е бил влязъл в сила – същият е влязъл в сила от 1.01.2008г. Респ. към него момент не е съществувало изискването на чл.17, ал.1 от ЗУЧК за наличие на влязъл в сила ОУП за промяна предназначението на земеделска земя. Към момента на постановяване на оспореното решение обаче Комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ може да промени предназначението на земеделската земя само при наличие на такъв влязъл в сила ОУП, какъвто се установява, че не е приет за гр.Поморие, а има неприключила процедура за това. Именно заради тази неприключила процедура за одобряване на ОУП правилно е спряна процедурата с оспореното решение. Така е, защото предвиждането в този ОУП има отношение към основателността на искането на „Моби Груп“ ЕООД за потвърждаване на промяната предназначението на земеделската земя. Във връзка с последно изложеното неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че не било необходимо никакво допълнително изясняване. В случая е необходимо изясняване дали в ОУП земеделската земя на „Моби Груп“ ЕООД ще се предвиди за разширяване на урбанизирани територии, за застрояване на отделни или на група поземлени имот. Само в този случай искането му за потвърждаване на решението за промяна предназначението на земеделска земя може да бъде уважено. Впрочем спирането на процедурата е в негова полза, тъй като в противен случай искането му следва да бъде оставено без уважение. А при бъдещо предвиждане на имота му с идентификатор 57491.18.652 за урбанизирана територия или за застрояване, той ще следва да подаде ново искане, представи отново доказателства и заплати такса. Неоснователен е доводът в частната жалба, че съществувал ОУП за гр.Поморие. Това твърдение е голословно и не се основава на никакви доказателства. Напротив – всички събрани по делото доказателства установяват, че за гр.Поморие няма ОУП, като само е налице висяща процедура за това. Затова административният съд правилно е отхвърлил жалбата против оспореното решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение