Решение № 16239 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2019 г.

Решение № 16239 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й., [населено място], срещу Решение № 18 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административен съд – Ш.. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество счита, че задължен за данъка е платецът на дохода, а не получателя, поради което не следа внасянето да се вменява на него. Оспорва и извода, че упражняваната от него дейност се приравнява на свободна професия, съответно че е самоосигуряващо се лице. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП изразява чрез процесуалния си представител становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на процесните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - В. е ревизионен акт /РА/ № Р-03002718001201-091-001/13.09.2018 г., издаден от от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 334 от 04.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4672, 00 лв. и лихва в размер на 829, 11 лв.; установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица по КСО за 2016 г. в размер на 5553. 60 лв. и лихва в размер на 838, 54 лв. и установено задължение за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по ЗЗО за 2016 в размер на 2 469, 00 лв. и лихва в размер на 376, 86 лева. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на лицето срещу процесния РА, излагайки съображения за законосъобразност на РА, като издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Мотивирал се е, че че по констатираните в хода на ревизията факти, а именно, че през 2016 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, извършвало е търговия с билки, от която е реализирал доход в общ размер на 123 343, 10 лв., както и точните източници на този доход, спор между страните не е формиран. Относно възприетото от приходните органи в хода на ревизията наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, съдът е изследвал обсноваността на фактическите констатации за укрити приходи и е посочил като правилно извършването на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това дали ревизираното лице дължи авансови вноски по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ за получените през 2016 г. доходи и дали е самоосигуряващо се лице. По същество се е аргументирал, че правилно е приложен чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ към дейността на ревизираното лице. Изложил е още доводи, че при безспорно установеното извършване на доставки и получаване на доход в ревизирания период и доколкото по делото не е установено платците на дохода да са определили данъка и да са го удържали при изплащането, то правилно задължението за авансов данък по чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ за дохода от стопанска дейност е определено в тежест на лицето. Относно определените с РА осигурителни вноски съдът е приел, че системната продажба на билки през 2016 г. и реализирането на доход от нея в значителен размер определя дейността на лицето по занятие, като упражняващо свободна професия по смисъла на пар. 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ и като такъв се явява самоосигуряващ се по смисъла на КСО. Направил е извод, че след като лицето не е внасяло авансови месечни осигурителни вноски, то същите са дължими и правилно вменени на лицето с РА. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на лицето. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Спор по фактите между страните няма. Същите са правилно установени и от съда. Спорът е относно приложението на материалния закон и дължимостта от страна на ревизираното лице на вменените му с оспорения РА задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Настоящата касационна инстнция счита, че съдът коректно е подвел установените факти към приложимите законови разпоредби и при правилно тълкуване на закона е извел верни правни изводи, които се споделят от състава на ВАС, Осмо отделение. Неоснователни са твърденията на касатора в обратния смисъл. Дейността на физическите лица, които събират диворастящи гъби и билки с цел продажбата им и реализиране доходите от тях, е стопанска дейност по естеството си. Пред първоинстанционният съд безспорно е установено, че през цялата 2016 г. ревизираното лице е извършвало търговия с билки, доставяни до физически и юридически лица, като за извършените продажби е получавало заплащане чрез "наложен платеж", по банков път и в брой на значителни парични суми. Видно от приложените справки от куриерската фирма и банковите извлечения, продажбите са извършвани регулярно, а доходите са получавани системно. При тези данни следва да се приеме, че дейността е постоянна и регулярна, т. е. по занятие и лицето е развивало стопанска дейност. След като лицето не е регистрирано като търговец, то правилно е прието, че доходите от посочената дейност следва да се обложат като такива от стопанска дейност по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ, като се държи сметка и за конкретната дейност, техен източник. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък, чийто размер в случая не е спорен. Не се споделя тезата на касатора, че данъкът се дължи от платеца на дохода. При доказано наличие на постоянност, регулярност в извършваната дейност от ревизираното лице по продажба на билки с цел получаване на доход, настоящата касационна инстанция счита, че същото е организирало дейността си и води предприятие като търговец, поради което е задължен лично да внесе авансовия данък по чл. 43, ал. 1 ЗДДФЛ. Правилни са изводите на съда и относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски. След като се установи, че касаторът системно е упражнявал дейността по събиране и продажба на билки, в продължителен период от време и е получавал регулярно доходи от това, то той подлежи на задължително осигуряване, като осъществяващ трудова дейност. Правилно е прието в оспореното решение, че лицето упражнява свободна професия, доколкото съгласно Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, лица, упражняващи свободна професия са тези, който осъществяват дейност на свой риск и за своя сметка. Дейността по събиране на билки не е регулирана професия, достатъчно е да бъде извършвана. В случая е установено, че лицето е извършвало такава дейност, при това на свой риск и за своя сметка. Обосновано съдът е посочил, че липсата на регистрация като лице, упражняващо свободна професия, не освобождава касатора от задължението да се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Пасивността на касатора да се регистрира като упражняващ свободна професия, респективно като самоосигуряващ се, не следва да води до положителни за него последици, съответно с основния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Относно задълженията за здравно осигуряване, съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Законът отрежда, че осигуряването е авансово и вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица. Доколкото не се спори, че касаторът не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, не е внасял авансови месечни осигурителни вноски за ДОО и ЗЗО в НЗОК, нито е правил изравнителни годишни вноски, то законосъобразно с обжалвания РА са определени същите. Достигайки до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, на касатора разноски не се дължат. На ответната страна трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,