Решение № 10330 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1366/2026 г.

Административното производство започва по искане на жалбоподателите за частично изменение на ОУП на община Варна в обхвата на поземлени имоти с идентификатори - 10135.536.340, 10135.536.339 и 10135.536.360 по КККР на гр.Варна, състоящо се в промяна от устройствена зона, определена в ОУП, за градски паркове и градини в зона за жилищни нужди, позволяваща застрояване с жилищни сгради „Ниско застрояване“ и разрешение за изработване на ПУП – ПРЗ за същите имоти. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че действащият ОУП на община Варна е одобрен на 03.09.2012 г. със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Установено е, че предвиденото по действащия ОУП озеленяване за процесните имоти не е реализирано. Със заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, неоспорени от страните, по несъмнен начин се установява, че през 1937 г. е одобрен регулационен план, с които за имотите са отредени самостоятелни парцели и са проектирани улици за достъп, като регулацията по този план не е приложена. През 1956 г. с Генерално-строителен план на гр. Варна, имотите да отредени за „Зона за вилово застрояване“, като територията, в която са разположени имотите, с ТУП от 1998 г. е преотредена за „Зелени площи за широко обществено ползване и спорт“. От 1998 г. до сега за територията, в която попадат имотите, не е предвидено обособяване на самостоятелни УПИ и отреждането им за жилищно застрояване, като одобрените за имотите подробни и общи устройствени планове не са приложени.

С оглед на така установеното съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 2 Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и в предписаната от закона форма. Отказът е в писмена форма и него се съдържат, както фактически, така и правни основания за постановяването му, поради което доводите на жалбоподателите в обратния смисъл, са неоснователни. По тези съображения са неоснователни и доводите за нищожност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на предписаната от закона форма. При постановяване на обжалвания отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение са случая и са събрани относимите доказателства. Обжалваният отказ е постановен и в съответствие с материалния закон. Установено е, че за територията на имотите не са налице приложени подробни устройствени планове, не е приложен и действащия ОУП на община Варна. Съгласно ТУП от 1998 г. територията, на която са разположени имотите е преотредена за „Зелени площи за широко обществено ползване и спорт“. От 1998 г. до сега за територията не е предвидено обособяване на самостоятелни УПИ и отреждането им за жилищно застрояване. С ОУП на община Варна имотите попадат в Устройствена зона на градски паркове и градини за широко обществено ползване и зони със строителна забрана.

При преценката за наличието на предпоставките за разрешаването за изработването на проект за изменение на ОУП проверката за законосъобразност от съда се ограничава до установяването на наличието на съответствието на отправеното предложение с правилата и нормите по устройство на територията, както и наличието или не на специфични ограничени във връзка с устройството на територията по специалните закони. Съгласно чл. 134 ал. 3 ЗУТ когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план. Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план, с изключение на случаите по чл. 124а, ал. 9. В случая е налице тази хипотеза, тъй като е поискано от съответно компетентният орган да разреши изработването на проект за изменение ОУП, съответно след това и да се изготви проект за ПУП - ПРЗ. Касае се за предварителната процедура, при която се дава разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП, при която преценката е за допустимост на това искане с оглед на изискванията на нормите по устройство на територията. В случая е налице хипотезата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ, съгласно която не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Заявеното от жалбоподателите ниско жилищно застрояване не попада в предвидените в нормата изключения. Разпоредбата на чл. 62а, ал. 3 ЗУТ регламентира редът и органите, които могат да допуснат изменението по чл. 62а ал. 2 ЗУТ. Следователно оспореният отказ е постановен в съответствие с материалния закон.

Не е налице и противоречие с целта на закона, а именно опазване на зелените системи и озеленените площи, като направеното предложение за частично изменение на ОУП е в несъответствие с правилата и нормативите за устройство на територията.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателите на чл. 62, ал. 5 ЗУТ. Действително за процесните имоти не е изработен ПУП, който да е в съответствие с предвижданията на ОУП и съответно процесните имоти не са отчуждени, но този факт е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. В правомощията на жалбоподателите, като собственици на имотите е да искат изработване на ПУП съобразен с ОУП, като ал. 7 на чл. 62 ЗУТ регламентира допустимото застрояване в тези имоти без промяна на предназначението им.

Позоваването на чл. 208 ЗУТ, е неоснователно, тъй като същият е относим към ПУП, а не към ОУП. Доводите, че е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, също са неоснователни, тъй като нормата регламентира хипотезите, в които могат да се изменят Подбробните устройствени планове, но не и Общите устройствени планове.

Позоваването на чл. 62а, ал. 5 е неотносимо към законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като същият изисква изработване на нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, като в заявлението искане в тази насока не е направено.

С оглед на изложеното жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото направеното своерменно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната следва да се осъдят М. М. В., П. И. П. и "Космос Шипинг" АД да заплатят общо на министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата 105 евро представляваща юрисконсулско възнаграждение.