Определение № 8245 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7065/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. С. от гр. София, срещу Определение №16180 от 27.04.2026 г. на Административен съд - София – град (АССГ) по адм. дело №4890/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2196314 от 19.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор при Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР), отдел „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б““ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена, тъй като С., в качеството си на водач, е управлявал моторно превозно средство (МПС), с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца(нарушена е разпоредбата на чл. 5, ал.3,т.1 ЗДвП). Частният жалбоподател – М. М. С., счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността да упражнява трудовата си дейност. Горното обстоятелство, според него, обосновават настъпването на тежка и труднопоправима вреда за него. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – младши автоконтрольор при Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи, не взема становище по подадената жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Изложил е, че приложените доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед № GPAM-2196314 от 19.04.2026г., ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б““ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на С. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. Видно от доказателствата по делото не са представени доказателства относно възможността за настъпването на твърдените от жалбоподателя вреди от една страна, а от друга липсват както твърдения, така и доказателства относно наличието на нови обстоятелства, въз основа на които изпълнението може да се спре. По изложените съображения оспореното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение