Определение № 50147 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4386/2021 г.

С определение № 121 от 28.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 504 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2970 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен предявения от Г. И. Х. против Н. К. Д. установителен иск за собственост на апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника Н. К. Д.: ЧСИ № * Г. Д., Т. П. И. и „Арт Продакшън“ ЕООД, гр. София по касационните жалби на Н. К. Д., „Арт Продакшън“ ЕООД и Г. С. Д.. В определението по чл. 288 ГПК е прието, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че по силата на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право, наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена и макар възбраната формално не е била заличена – в противовес със задължението на съдебния изпълнител за служебното й вдигане, но предвид перемирането на делото и настъпилото му автоматично прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не е имало какви права да брани и следва да се приеме, че действието й не е могло да бъде зачетено при последващо извършените изпълнителни действия, в т. ч. и публичната продан на апартамента, както и да се прецени дали не е очевидно неправилен извода на съда, че към момента на провеждане на публичната продан, от която ответникът черпи правата си, изпълнителното производство вече е било прекратено, като преценката следва да се извърши спрямо тълкуването по решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о. на ВКС, на което се е позовал въззивния съд и в което макар да е прието, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това, е разяснено и че ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. При постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационният съдебен състав не е съобразил, че решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о. на ВКС е част от противоречивата практика, обусловила образуване на тълкувателно дело № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, но по молба от 23.05.2022 г. на Г. И. Х. е постановил определение № 89 от 3.06.2022 г., с което касационното производство е спряно до постановяване на тълкувателното решение. С молба вх. № 7210 от 5.09.2022 г. Г. И. Х. е направил отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отводът на председателя на състава и докладчик по делото съдия Камелия Маринова е мотивиран с участието й като лектор в обучения, организирани от Европейското училище по принудително изпълнение, модератор при които е бил Г. Д., трето лице-помагач и касатор по настоящото дело. Макар посочените обстоятелства да не са повлияли на непредубедеността на съдия Маринова, същата намира, че следва да се отведе от разглеждане на делото, с цел избягване на съмнения от страна на Г. Х., че делото му ще бъде разгледано от безпристратен съд. Отводът на членовете на съдебния състав съдия Веселка Марева и същия Емилия Донкова е мотивиран с окончателно компрометиране на тяхната безпристрастност с незаконосъобразното допускане на касационното обжалване с определение № 121 от 28.03.2022 г. Несъгласието на страна по делото с изводите на съдебния състав в производство по чл. 288 ГПК не може да бъде квалифицирано като основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. При постановяване на определението по чл. 288 ГПК съдебният състав действително не е съобразил, че са налице основания за спиране на производството с оглед образуваното т. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, който пропуск е отстранен с определение № 89 от 3.06.2022 г. Основанието за спиране обаче касае само един от изводите на въззивния съд, а в случая касационното обжалване е допуснато и за проверка и на друг негов извод (че не следва да се зачита възбрана след прекратяване по право на изпълнително производство, независимо, че същата не е заличена), който не се включва в предмета на тълкувателното дело, поради което и допускането на касационно обжалване вместо производството да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС преди произнасянето по чл. 288 ГПК, не може да породи основателно съмнение в безпристрастността на членовете на съдебния състав съдия Веселка Марева и съдия Емилия Донкова. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение