Определение № 3726 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и „Солар Плана“ ЕООД против определение 183/05.01.2026г., постановено по адм. д. 10782/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалба на „Солар Плана“ ЕООД против бездействие на Комисия за енергийно и водно регулиране да инициира административно производство за издаване на акт за промяна на прогнозна цена на електрическа енергия, произведено от възобновяеми източници, в зависимост от първоначалния енергиен източник за периода 01.01.2024г. – 30.06.2024г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, твърди, че мотивите на определението са неправилни, макар и да не обжалва резултата – прекратяване на делото. Моли Върховният административен съд да измени обжалваното определение, като коригира мотивите в смисъл, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Претендира разноски. Ответникът по тази частна жалба „Солар плана“ ЕООД я оспорва чрез процесуалния си представител. Частният жалбоподател „Солар плана“ ЕООД, чрез процесуален представител, твърди, че определението е неправилно, тъй като противоречи на определението за разделяне на производствата, постановено по адм. дело 8012/2025г. на Административен съд София-град, в което е прието, че бездействието на КЕВР следва да бъде установено в отделно производство. Поради това иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране за недопустима, на основание чл.215, т.4 АПК и по аргумент от противното на чл.210, ал.1 вр. чл. 236 АПК, тъй като е подадена срещу благоприятен за тази страна в производството съдебен акт. Не е налице правен интерес за КЕВР да обжалва прекратителното определение, тъй като не комисията е инициирала съдебното производство и съответно прекратителното определение на съда е благоприятно за нея като краен резултат. Недопустимо е обжалването на определението за прекратяване на производството само в частта относно неговите мотиви. По тези съображения, частната жалба на КЕВР е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от АССГ. Тъй като това не е сторено, ще следва на основание чл.213, ал.6, т.2 АПК настоящият състав да остави частната жалба без разглеждане и да прекрати производството. Частната жалба на „Солар Плана“ ЕООД е допустима, но неоснователна. В обжалваното определение е посочено, че с определение № 32969 от 08.10.2025г. по адм.д. 8012/2025г. на АССГ е отделена за разглеждане в друго производство „незаконосъобразността на претендираното с исковата молба от "СОЛАР ПЛАНА" ЕООД бездействие на Комисията за енергийно и водно регулиране да инициира административно производство за издаване на административен акт, с който да бъде променена прогнозната цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първоначалния енергиен източник за периода 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г.“. Първоинстанционният съд, на когото е възложено разглеждането на делото след разделянето на производствата, е приел, че такова искане от дружеството не е предявено, а се търси обезщетение за вреди от бездействие на административния орган, поради което, при липса на предмет на делото, е прекратил производство. Определението е правилно. От приложените по делото доказателства, се установява, че цитираното в обжалваното определение адм.д. 8012/2025г. на АССГ е образувано по искова молба на "Солар Плана" ЕООД, срещу Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., в общ размер 191 477.38 лв. - главница и 28 708.20 лв. лихви, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и при условията на евентуалност - чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Като основание на иска е посочено неизпълнение от страна на КЕВР на задължение по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ да измени определените премии при съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответния период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Съдът по посоченото дело е изложил съображения, че в исковата молба не е направено изрично искане съдът да отмени отказа да се издаде акт - в случая чрез бездействие, или мълчалив отказ или да обяви този отказ за нищожен, но тъй като се касае за неизпълнение на задължение за издаване на административен акт по силата на закона, то защитата на дружеството срещу посоченото бездействие е предвидена по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, като съдът с решението си, след като установи незаконосъобразност на бездействието, следва да задължи административния орган да издаде акта, който дължи. Изрично е посочено в определението за разделяне на производството, че такова искане не е направено. Въпреки това съдът по адм.д. 8012/2025г. е счел, че на основание чл. 206, ал. 1 от АПК искът за обезщетение следва да бъде отделен от претенцията за незаконосъобразно бездействие на КЕВР, по задължение, произтичащо от закона - чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката, което производство само по себе си разкрива специфики от фактическа и правна страна и ще затрудни образуваното производство по ЗОДОВ. По тези съображения съответно е извършено разделяне на производствата и е образувано адм.д.10782/2025 на АССГ, по което е постановено обжалваното определение. С разпореждане № 38999 от 24.11.2025г. по адм.д. 10782/2025 АССГ е оставил производството без движение и е дал указания на „Солар Плана“ ЕООД да уточни предмета на делото, а именно има ли искане за осъждане на административния орган да извърши фактическо действие пряко произтичащо от закона. С уточнителна молба от 10.12.2025г. оспорващият е заявил, чрез процесуалния си представител, че е предявил искове за присъждане на обезщетение вследствие фактическо и правно незаконосъобразно бездействие на КЕВР, както е описано в исковата молба. Следователно, в първоначалната искова молба и в уточненията към нея не се съдържа изрично сезиране на съда да се произнесе с нарочен съдебен акт по чл.256 АПК по бездействие на КЕВР за изпълнение на чл.31б, ал.2 ЗЕ. В исковото производство ищецът е този, който с исковата молба определя предмета на делото, чрез своите твърдения относно обстоятелствената част на исковата молба и своите искания. От тези твърдения и искания става ясно, че „Солар Плана“ ЕООД не е завило пред първоинстанционния съд искане с правно основание чл.256 АПК, по което се дължи образуване на отделно производство. По тези съображения правилно АССГ е приел, че не е надлежно сезиран и е прекратил съдебното производство. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател във връзка със защитата му по предявените искове за присъждане на обезщетение. По тях е образувано отделно съдебно производство и извършените в това отделно съдебно производство съдопроизводствените действия подлежат на съдебен контрол в хода на производството, ако са обжалваеми или с крайния съдебен акт, ако не са обжалваеми. След като липсва надлежно предявен иск по чл.256 АПК, незаконобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно чл.204, ал.4 АПК. Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски на страните не се дължат. По изложените съображения, и на основание чл.213, ал.6, т.2 АПК и чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение