Определение № 8441 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от „Алабай“ 2020 ООД, чрез адв. Златев, срещу определение №7590 от 11.06.2026 г. постановено по адм.д. №1764 по описа на Административен съд гр.Варна за 2026 г. С атакуваното определение е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ №26-1993-000060/28.05.2026 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Търговище. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. АС Варна необосновано е приел, че не са доказани предпоставките по чл.166, ал.2 АПК, които да обосновават спиране. Възразява се и срещу изводите на съда, че не са доказани значителни и трудно поправими вреди. След като решаващият състав е установил, че автомобилът участва пряко в основаната стопанска дейност на дружеството, съдът нелогично достига до извода, че липсват значителни вреди, които да бъдат противопоставени на защитения обществен интерес. В молбата, въз основа на която е поискано спиране изрично е посочено, че без този автомобил дружеството е в невъзможност да изпълнява договорните си задължения; губи приходи; начисляват му се неустойки; има реален риск за изплащане на трудовите възнаграждения и увреждане на търговската репутация на дружеството. Неправилен е изводът на решаващия състав, че пропуснатите ползи никога не представляват трудно поправими вреди. Този извод противоречи на тайната практика на ВАС, съгласно която не всяка имуществена вреда е лесно поправима и не всяка може да бъде компенсирана чрез бъдещо обезщетение. В случая последиците на допуснатото предварителното изпълнение не се изчерпват единствено с временно лишаване от възможността за използване на моторното превозно средство. Неоснователно съдът е приел, че липсват доказателства това да е единственият автомобил на дружеството. Тъй като съдът не е посочил какви точно доказателства са му необходими за установяване на този факт, не е дал указания за представянето им поради което крайният му извод е необоснован, декларативен и лишен от необходимата фактическа обосновка. Нормата на чл.166, ал.2 АПК не изисква пълно и главно доказване на вредите, а само установяване на вероятността за тяхното настъпване. Процесният товарен автомобил е единственото моторно превозно средство на дружеството, което по своите технически характеристики, товароносимост и габарити е пригодено за извършване на превози на значителни количества товари на дълги разстояния. Неправилен е и изводът на решаващият състав за липса на нови обстоятелства. Прието е, че изложените в искането факти не представляват нови обстоятелства, тъй като те са съществували и преди издаването на административния акт. От предварителното изпълнение възниква непосредствена опасност от неизпълнение на вече поети договорни задължения, прекратяване или забавяне на доставки към клиенти и контрагенти, загуба на приходи от основната дейност на дружеството, както и затруднения при изплащането на трудови възнаграждения и покриването на текущи разходи. Тези последици не са съществували преди издаването на заповедта, нито биха могли да настъпят без нейното предварително изпълнение. Съдът не е извършил реална преценка за съразмерност по чл.6АПК. Неправилно в атакувания съдебен акт се смесва положението на водача и положението на собственика на товарния автомобил, а те са различни правни субекти. Обжалваният акт е незаконосъобразен и поради липса на мотиви. Посочени са единствено общи и бланкетни констатации, без анализ на относимите факти, събраните доказателства и възраженията на страната. Определението е постановено при непълно обсъждане на събраните доказателства и при неправилно приложение на чл.166, ал.2 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Върховен административен съд, след проверка на приложените доказателства и като съобрази твърденията на страните, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр.Варна е образувано по жалба на „Алабай 2020“ ООД срещу заповед за налагане на ПАМ №26-1993-000060/28.05.2026 г. издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР гр.Търговище, с която е прекратена регистрацията на товарен автомобил „Мерцедес Атего“, с рег.№[рег. номер], собственост на дружеството за срок от шест месеца, отнети са два броя регистрационни табели и СРМПС №015187169. С обжалваното определение Административен съд гр.Варна е отхвърлил искането на „Алабай 2020“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на ЗПАМ № 26-1993-000060 от 28.05.2026 г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Търговище, като е приел, че не са установени предпоставките за спиране на ПАМ по чл.166, ал.2 АПК. Според мотивите на определението искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение и не представил доказателства за вероятно им настъпване, нито такива за тяхната значимост. В искането се твърди, че с товарният автомобил „Мерцедес Атего“, с рег.№[рег. номер], чиято регистрация е прекратена се извършват междуселищни превози на храна за животни собствено производство и това е единственият автомобил, който притежава дружеството, за да извършва тези превози. Съдът е посочил, че всички приложени писмени доказателства са с дати преди налагането на ПАМ и освен това твърденията за наличие на договори, възможни претенции за плащане на неустойки при неизпълнението им или тяхното разваляне поради неизпълнение не са доказани. Прието е, че евентуалните затруднения на дружеството, относно пропуснати ползи не обосновават значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Не е доказана значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде репарирана. Охраняваният от ЗДвП, чрез налагането на ПАМ обществен интерес за защита на живота и здравето участниците в движението следва да бъде поставен над затрудненията на дружеството, които то ще претърпи от предварителното изпълнение. Изложените факти от жалбоподателя са съществували преди налагането на ПАМ и не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. С чл.176, ал.6 ЗДвП, законодателят е предвидил, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. За да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение следва да са налице предпоставките по чл.166, ал.2 АПК. В тежест на оспорващия е да установи, че за него от предварителното изпълнение ще настъпи значителна или трудно поправима вреда. Доводите на „Алабай 2020“ ООД се свеждат до твърдението, че се затруднява осъществяването на дейността на дружеството, тъй като това е единственият товарен автомобил, с който разполага, за да осъществява междуселищни доставки на храна за животни собствено производство. Посочено е, че вредите се изразяват в невъзможност да бъдат извършвани доставки по договор. Правилно съдът е приел, че не са представени договори, искания за доставка на стоки или други документи, от които да се установи, че и след налагане на ПАМ по силата на вече установени търговски отношения дружеството е длъжно да извършва доставки. Доказателствата приложени към жалбата предхождат налагането на ПАМ. Не са представени и доказателства, че товарният автомобил е единственият, с който могат да се осъществяват превозите. С частната жалба, макар и подробна се повтаря твърдението, че лишаването на частния жалбоподател от възможността да използва товарния автомобил ще доведе до ограничаване в осъществяваната от него търговска дейност и неправомерно ограничава упражняването на правото на собственост. Съдът не може да предполага какви отражения върху търговската дейност на дружеството ще причини предварително изпълнени на мярката и до какви вреди ще доведе това, поради което правилно е заключил, че не са доказани твърденията за настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Споделя се и посоченото, че е в тежест на жалбоподателя да установи вида и размера на вредите, както и обстоятелството, че са значителни или трудно поправими. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на превозите не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Те са съобразени от законодателя, когато е предвидено, че обжалването не спира изпълнението на административния акт. Въпреки неудобствата и последиците на незабавното изпълнение с чл.176, ал.6 ЗДвП е прието, че обществения интерес има превес над частния. Доводът на частния жалбоподател, че не е било ясно какви доказателства са необходими за установяване на вреди и съдът не е указал доказателствената му тежест, са неоснователни. Съгласно чл. 166, ал. 3 АПК искането за спиране на предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно с определение. От характера на това производство и бързината при разглеждането му следва, че за съда не е налице задължение да дава указания на страните, а се произнася с оглед твърдените в искането факти и приложените доказателства, които следва да ги установят. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Закона в конкретната хипотеза на чл.171, т.2, б."а" от ЗДвП предвижда да бъде наложена мярка и на „собственика“ на МПС-то, с което е установено извършване на нарушение. Разграничаването на качеството на лицата, по отношение на които може да се приложи мярката е направено в ЗДвП и не е необходимо да се мотивира от съда. Посоченото правно основание в ЗПАМ касае собственик на ППС, което качество дружеството притежава. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен интерес на дружеството - жалбоподател със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта на ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, липсата на мотиви са ирелевантни при преценка на предпоставките за спиране по чл.166, ал.2 АПК. Същите подлежат на проверка и преценка при разглеждането на спора по същество. По изложените съображения обжалваното определение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна. Мотивиран така, Върховен административен съд, седмо отделение