Определение № 4775 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М. С., чрез адвокат В. Калибацев, против определение № 439 от 09 февруари 2026 год. постановено по административно дело № 2268/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. М. С. против мълчалив отказ на началника на група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Гоце Делчев за регистрация на лек автомобил „Фиат Скудо“, с австрийски рег. [рег. номер], представен за първоначална регистрация на 03 октомври 2025 год. в пункт за регистрация при Районно управление – Гоце Делчев. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на постановеното определение, като постановено в нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК и принципа на служебното начало, прокламиран в чл. 9 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че липсата на индивидуализация от страна на жалбоподателя на автора на мълчаливия отказ е основание жалбата му да бъде оставена без разглеждане, тъй като съдът е този, който служебно конституира страните съгласно чл. 154 АПК. На следващо място в жалбата се посочва, че първоначално жалбата е била насочена срещу мълчалив отказ именно към началника на сектор Пътна полиция – Благоевград, като в следствие на насочващи указания на съда, последният е бил променен в уточнение на жалбата на началника на група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Гоце Делчев, който в крайна сметка е приет от съда за ненадлежен ответник. Посочва се, че прекратяването на делото пред АС Благоевград представлява отказ от правосъдие. Прави искане определение № 439 от 09 февруари 2026 год. постановено по административно дело № 2268/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград да бъде отменено и да бъдат присъдени разноските, сторени в съдебното производство. Частната жалба е подадена в законоустановения по чл. 230 от АПК – 7 дневен срок от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд гр.Благоевград и като насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения: Административно дело № 2268/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград е било образувано по подадена жалба от И. М. С., насочена срещу отказ на началника на сектор Пътна полиция – Благоевград в ОДМВР – Благоевград да бъде извършена регистрация на лек автомобил „Фиат Скудо“, с австрийски рег. [рег. номер], по подадено заявление от 03 октомври 2025 год. в пункт за регистрация при Районно управление – Гоце Делчев. В жалбата са изложени фактическите твърдения на жалбоподателя, описващи закупуването на автомобила на 01 август 2025 год., посещението в пункт за регистрация при Районно управление – Гоце Делчев и подаване на заявление за първоначална регистрация, извършването на преглед за идентификация, подписването на протокол за доброволно предаване на автомобил, както и липсата на получаване от страна на И. М. С. на заявената от него административна услуга по регистрация на процесния автомобил. От правна страна в жалбата е посочено, че е налице заявена и вписана в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията административна услуга № 1239 – „извършване на първоначална регистрация на пътно превозно средство“, като по така заявената услуга е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. С разпореждане № 5150 от 17 ноември 2025 год. постановено по административно дело № 2268/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград (лист 25 и 26 от делото), жалбата на И. М. С. против мълчалив отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да уточни дали се поддържа оспорването на въведения с жалбата мълчалив отказ или се оспорва акт или актове на служителите на „Пътна полиция“ от 03 октомври 2025 год., участвали в производството по регистрация, проведено в пункт за регистрация при РУ – Гоце Делчев, или се оспорва извършеното от И. М. С. на 06 октомври 2025 год. доброволно предаване на процесния автомобил. С разпореждането изрично е посочено, че доколкото жалбоподателят е упражнил правото си на жалба на 05 ноември 2025 год., която дата е след срока по чл. 149, ал. 2 АПК, броим от 03 октомври 2025 год., като дата, на която е дължимо и произнасянето по заявената административна услуга, то същият следва да обясни причините за неспазване на срока за обжалване, независимо дали оспорва мълчалив отказ на началника на сектор Пътна полиция – Благоевград в ОДМВР – Благоевград или на служител в пункт за регистрация при РУ – Гоце Делчев. С молба вх. № 8466 от 17 ноември 2025 год. (лист 29 от делото) жалбоподателят е представил поправена жалба, в която е посочил, че оспорва отказ на началника на РУ – Гоце Делчев по подаденото заявление за регистрация. С нова молба вх. № 8730 от 27 ноември 2025 год. (лист 46 от делото) жалбоподателят прави уточнение по отношение издателя на оспорвания акт, като посочва, че оспорва отказ на началника на група „Охранителна полиция“ при РУ – Гоце Делчев. С определение № 5718 от 30 декември 2025 год. постановено по адм. дело 2268/2025 по описа на Административен съд гр.Благоевград, съдът е конституирал като страни по делото И. М. С. в качеството на жалбоподател и началника на РУ – Гоце Делчев в качеството на ответник и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28 януари 2026 год. Със същото определение на жалбоподателя е указано в 7 – дневен срок да уточни кой е издателят на оспорения акт, като изрично е предупреден, че ако това не бъде сторено съдът ще прецени допустимостта на жалбата спрямо заявеното в молбата от 27 ноември 2025 год., в която е посочен началникът на група „Охранителна полиция“ при РУ – Гоце Делчев. В указания 7 – дневен срок, жалбоподателят не е уточнил кой смята, че е издател на оспорения от него акт, като по делото е представена молба по хода на делото от 28 януари 2026 год., с която се иска да бъде отменен „отказа на Началника на РУ – Гоце Делчев“. На проведеното на 28 януари 2026 год. открито заседание, съдът не е зачел молбата по хода на делото като своевременно и годно процесуално изявление, поради което е внесъл делото за разглеждане в закрито съдебно заседание. С определение № 439 от 9 февруари 2026 год. постановено по адм. дело 2268/2025 год. съдът e оставил без разглеждане жалбата на И. М. С. против мълчалив отказ на началника на група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Гоце Делчев за регистрация на лек автомобил „Фиат Скудо“, с австрийски рег. № [рег. номер], представен за първоначална регистрация на 03 октомври 2025 год. в пункт за регистрация при Районно управление – Гоце Делчев. За да постанови този резултат съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ по заявената от жалбоподателя на 03 октомври 2025 год. в пункт за регистрация при Районно управление – Гоце Делчев първоначална регистрация на лек автомобил „Фиат Скудо“, с австрийски рег. [рег. номер]. Съдът е установил, че компетентност по закон да се произнесе по подаденото заявление има единствено началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, поради което и по аргумент от чл. 58, ал. 1 от АПК фикцията за издаден акт с презумпция за съдържание (отказ) може да настъпят само спрямо непроизнасянето в срок от този орган. Съдът е приел, че няма служебно задължение за определяне на надлежния ответник, а диспозитивното начало по АПК предполага жалбоподателят да определи обхвата и предмета на търсената защита, респ. при отчитане на процесуалното поведение на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Така постановеното определение е неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 154 АПК, чл. 9, ал. 4 АПК и чл. 127, ал. 1 АПК. Нормата на чл. 15 АПК посочва участниците в административния процес, а чл. 153 и чл. 154 АПК – страните в административното дело. Съдът конституира служебно страните съгласно разпоредбата на чл. 154 АПК. Това задължава съда да установи въз основа на фактите в жалбата и административната преписка кои са жалбоподателят, ответникът и заинтересованите страни в процеса. В конкретния случай, при конституирането на страните съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 154 АПК, като вместо това е дал указания на страната тя да извърши анализ на фактите като посочи на съда кой следва да бъде конституиран като ответник по оспорването. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че неправилно състава на Административен съд гр.Благоевград е вменил в тежест на жалбоподателя да посочи кой следва да бъде конституиран като ответник по делото, вместо служебно да извърши необходимия анализ относно обстоятелството кой е компетентния орган да се произнесе по процесното заявление и респективно да го конституира служебно като ответник по жалбата. На следващо място следва да бъде посочено, че неправилно съдът е дал указание на страната да обясни причините за неспазване на срока за обжалване доколкото жалбоподателят е упражнил правото си на жалба на 05 ноември 2025 год., която дата е след срока по чл. 149, ал. 2 АПК, броим от 03 октомври 2025 год., като дата, на която е дължимо и произнасянето по заявената административна услуга. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 149, ал. 2 АПК (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 год., в сила от 03 септември 2025 год.) мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че съдът в нарушение на принципа на служебното начало в административния процес, разписан в чл. 9, ал. 4 АПК вместо да осъществи процесуално съдействие на жалбоподателя за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса предмет на производството е направил точно обратното с постановените актове, с които се дават указания. Видно от съдържанието на първоначално подадената жалба, И. М. С. е сезирал съда против твърдян от него мълчалив отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, който в последствие самият съдебен състав намира, че е и надлежен ответник по спора. Указанията на съда към жалбоподателя да уточни дали се оспорва формиран мълчалив отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград или на друг орган или служител на при Районно управление – Гоце Делчев са дадени без законова опора, още повече, че именно посочения от жалбоподателя в първоначалната жалба е и надлежния ответник по спора относно законосъобразността на твърдяния формиран мълчалив отказ. На последно място, настоящият съдебен състав намира за основателни аргументите, изложени в частната жалба, че прекратяването на делото с определение № 439 от 9 февруари 2026 год. постановено по адм. дело 2268/2025 год. по описа на АС Благоевград представлява отказ от правосъдие. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че съдът превратно е тълкувал и приложил принципа за диспозитивното начало на съдебния процес, като неправилно в конкретния случай е приел, че жалбоподателят не е определил обхвата и предмета на търсената от него защита. В подадената жалба И. М. С. ясно и недвусмислено е посочил каква административна услуга счита, че е заявил и ясно и недвусмислено е посочил, че оспорва мълчалив отказ за предоставянето на търсената от него административна услуга. В тази връзка, противно на приетото от съда, жалбоподателят е определил обхвата и предмета на търсената защита. Предвид на това обстоятелство и както вече бе посочено задължение на съда съгласно принципа на служебното начало в административния процес е да извърши преценка кой е компетентния орган, който да бъде конституиран като ответник. Като е прехвърлил това свое задължение върху жалбоподателя, съдът неправомерно е приел, че липсва предмет на търсената защита. По тези съображения определение № 439 от 9 февруари 2026 год. постановено по адм. дело 2268/2025 год. по описа на Административен съд гр. Благоевград следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същият съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство ще следва да се произнесе решаващият съд, на основание чл. 226, ал. 3, вр. чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение