Определение № 759 от 28.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2972/2014 г.

Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 23033 от 13.VІ.2014 г. на едноличния търговец И. К. Н. от [населено място] черква, [община], действащ с фирмата [фирма]-гр. Добрич, която е била подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Велико Търново против определение № 2926 на Варненския ОС, ТК, от 24.VІІ.2014 г., постановено по ч. т. д. № 1306/2014 г., с което – като процесуално недопустима /просрочена/ - е била върната негова частна въззивна жалба с вх. № 10373/23.ІV.2014 г. Оплакванията на ЕТ-частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на Варненския ОС „за продължаване на съдопроизводствените действия”. Инвокиран е довод, че била погрешна фактическата констатация на въззивната инстанция, че подаването на върнатата частна въззивна жалба по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК било станало 5 дни след изтичането на преклузивния едноседмичен срок, тъй като в пощенското клеймо, положено върху „заглавната част” на пощенския плик, била вписана датата „10.ІV.2014 г.”. Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Варна не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно пр-во пред Варненския ОС, настоящата частна жалба на ЕТ И. К. Н. от [населено място] черква, [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Вместо с препоръчана пощенска пратка, върнатата частна въззивна жалба (с вх. № 10373/23.ІV.2014 г.) е била изпратена с обикновена такава, която - в съответствие с правилото на чл. 259, ал. 1 ГПК – надлежно е била адресирана до Районен съд-Варна. Поради това в досието по ч. т. д. № 1306/2014 г. по описа на ОС-Варна се намира пощенски плик, на лицевата страна на който има пощенско клеймо с дата на изпращане - 15.ІV.2014 г., а на обратната – такова от датата на получаване: 23.ІV.2014 г. Следователно извършената от въззивната инстанция фактическа констатация, залегнала в мотивите към атакуваното прекратително определение, е вярна и затова то ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение