Определение № 107 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 933/2009 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на 26.07.2010 год. молба от „Е. – касатор по делото, който твърди, че с решението си от 30.06.2010 год. съставът на ВКС не се е произнесъл по разноските, присъдени от Пловдивския окръжен съд, възлизащи на 840 лв., след като е обезсилил частично решението му. Молбата е допустима и основателна. С решението си, съставът на ВКС-ТК действително е пропуснал да се произнесе с диспозитив относно разноските, присъдени от ПОС. Видно от мотивите и диспозитива на решението, ВКС е присъдил на „Е. разноски за трите съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковете му, след частична отмяна и частично обезсилване на решенията на предходните инстанции. Присъждането от ВКС на разноски за трите съдебни инстанции имплицитно включва отмяната на решенията в частта с които такива вече са били присъдени от по-долните инстанции, но това не е отразено в диспозитива. Искането е за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд с което ищецът „Е., чиито искове са били отхвърлени е осъден да заплати на „Б. разноски в размер на 840 лв. Въпросът за разноските пред трите инстанции е пререшен с диспозитива на решението на ВКС, но действително не е налице изрична отмяна на решението на ПдОС по отношение на тях. Поради това ще следва да бъде изменено решението в отменителната му част, която да включва присъдените от първата инстанция разноски, съобразно направеното искане в срока по чл.248 ал.1 ГПК. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.