Определение № 50195 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба вх. № 503363/20.07.2023 г., подадена от адв. Д. П. - процесуален представител на С. С. С., е направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 50235/22.06.2023 г., като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. се присъди адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 30 087,89 лева. Ответната страна по молбата - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е депозирала писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановеното по настоящото дело определение № 50235 от 22.06.2023 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 67/16.05.2022 г., допълнено с определение № 362/28.06.2022 г., постановени по възз. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. д. № 117/ 2019 г. на Окръжен съд – Търговище. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от КПКОНПИ срещу С. С. С., С. Д. С., „Бонеси - Експорт Импорт“ ЕООД, „Алтернативна енергия Търговище“ ООД и „Месни продукти Т“ ЕООД искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 3 021 369,26 лв. С определението е осъдена КПКОНПИ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адвокат Д. П. от АК – Р. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 018 лв. за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство на ответника С. С.. Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението, но е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение, освен че не може да е по-нисък от минималния, определен съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, следва също и да е справедлив и обоснован. С оглед на това, предвид вида на отхвърлените в случая искове по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ – за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както и тясната връзка между петте субективно съединени иска и обстоятелството, че адв. П. е процесуален представител освен на С. С. и на останалите четирима ответници – три търговски дружества и физическото лице С. С., съдът намира, че осъществените от адвоката процесуални действия касаят общата защита на всички ответници. В касационното производство същите се свеждат само до изготвяне на един общ писмен отговор (от 3 страници) по касационната жалба, без участие в съдебни заседания. В случая, минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата, възлиза общо на сумата 30 087,89 лв., но доколкото безплатна защита се оказва само на един от ответниците, на адв.П. се дължи сумата 6 018 лв., представляваща 1/5 от общото възнаграждение, при договорена обща защита и липса на разграничение в предмета й по отношение на всеки от петимата представлявани. Присъденото с определението адвокатско възнаграждение е съответно на извършените от адв. П. (в минимален обем) процесуални действия по защитата на представлявания (при условията по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА) ответник и е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото в касационната инстанция. Предвид изложеното, не са налице предпоставки адвокатското възнаграждение да бъде определено в претендирания от молителя размер, респ. молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение