Определение № 83 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 856/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 7090 от 21.10.2015 г. по гр.д.№ 5961/2012 г. на софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав и решщение № ІІ-54-270/20.11.2013 г. по гр.д.№ 52745/ 2010 г. на Софийски районен съд, 54 състав,по иск с правно основание чл.23, ал.2 СК е признато за установено, че Г. И. К. притежава 15 003/ 25978 ид.ч.от един апартамент в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап.№ 28, като е допуснато делбата на същия апартамент да се извърши при квоти 20 490,50/ 25 978 ид.ч. за Г. И. К. и 5 487,50/ 25 978 ид.ч.за бившата му съпруга Н. К. К.. Н. К. К. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като на първо място поддържа, че то е недопустимо, тъй като при прекратяване на брака между страните е постигнато споразумение относно имуществените последици от развода, според което имотът остава в обикновена съсобственост и това изключва възможността за предявяване на иск за по-голям дял по чл. 23, ал.2 СК. Развиват се и оплаквания за неправилност на решението. Като правни въпроси- основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се поставят въпроса за допустимост на иска при наличието на одобрено споразумение между бившите съпрузи и допустимо ли е правото на трансформация на лично имущество в полза на единия съпруг да се упражнява чрез възражение във висящо производство, образувано по реда на чл.23, ал.2 СК от другия съпруг. По първия поставен въпрос предстои произнасяне от Общото събрание на ГК на ВКС, тъй като той е включен в предмета на ТД № 3/ 2015 г., с оглед на което е налице условието за спиране на настоящото производство по чл.292 ГПК. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение