Определение № 41 от 09.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 541/2016 г.

Производството е по чл. 282,ал.2 – ал.6 ГПК, образувано е по молба на [фирма] за спиране на изпълнението на въззивно решение от 05.01.2016 г. по гр.д. № 9272 /2015 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІІ г. възз. с-в., с което е потвърдено решение от 22 (посочената в решението на СРС дата е 23).02.2015 г. по гр.д. № 6008 /2011 г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в., с което [фирма] е осъдено да заплати на Р. М. на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ сумата 41 114.22 лева – обезщетение за оставане на ищеца без работа за посочен период от време, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2011 г. до изплащане на главницата. С молбата за спиране въззивният съд е изпратил и цялото въззивно и първоинстанционно дело, от което е видно, че молителят е обжалвал в срок въззивното решение - с касационна жалба с вх. № 5369 от 15.01.2016 г. Жалбата не е администрирана и не е изпратена на ВКС за образуване на касационно дело. Молителят е представил доказателства за това, че е внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на 41 114.22 лева. Внасянето на сумата е удостоверено от счетоводството на ВКС. Размерът съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума, така както е определен с т.1 от ТР № 6 //2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, предпоставките за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение в частта по осъдителния иск по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 41 114.22 лева (съответно на искането и представеното обезпечение) са осъществени и