Определение № 13744 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2024 г.

Образувано е по искане на И. И. Д., с настоящ адрес в гр. Дулово, [адрес], чрез адв. Д. Димитров от Адвокатска колегия (АК) - Шумен, за отмяна на влязло в сила Решение № 408/17.04.2024 г., постановено по КНАХД № 20/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Силистра. По наведени доводи за наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото, искателят претендира отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на молителя, намира искането за процесуално недопустимo, при следните съображения: Предмет на делото пред съда, постановил решението, чиято отмяна се претендира, е искане за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на Наказателно постановление (НП) № 23-0259-000455/06.12.2023 г. на началник група в Районно управление (РУ) - Дулово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Силистра, с което и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на И. И. Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000,00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 24 месеца. За да отхвърли искането за възобновяване, съдът е приел, че не е налице релевираното от искателя основание по чл. 70, ал. 2, т. 7 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т.к. сочените факти са се осъществили след влизането в сила на издаденото НП, поради което не могат да обосноват теза за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до лишаване от правото на участие на наказаното лице в производството. Актовете на административните съдилища, постановени по реда на Раздел VII от Глава пета на ЗАНН обаче не подлежат на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (Арг.: чл. 53, ал. 1 ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателните постановления пораждат за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването им по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е административно нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината), и се налага санкция – административно наказание. Обжалването на административнонаказателните постановления по ЗАНН се различава от оспорването на административните актове по АПК, като за всяко от тях се прилагат съответните му процесуални норми. ЗАНН и АПК регулират отделни производства, всяко със собствена специфика. Единствената връзка между двата нормативни акта е чл. 63, ал. 1 ЗАНН, който препраща към АПК само относно правилата за касационното производство, развиващо се пред съответния административен съд. В административнонаказателното производство не се прилага субсидиарно АПК, а напротив – по силата на изричната норма на чл. 84 ЗАНН се прилагат правилата, съдържащи се в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Разпоредбите на АПК, в т.ч. и редът за отмяна на влезли в сила съдебни актове, могат да се прилагат само въз основа на изрично препращане. И доколкото подобна привръзка липсва по отношение на нормите на чл. 237 - чл. 249 АПК, същите остават неприложими по отношение разглеждането на каквито и да било искания, свързани с отмяна на актове, постановени по реда на ЗАНН във връзка с оспорване на издадени наказателни постановления. Нещо повече - решението на АС - Силистра, чиято отмяна се претендира понастоящем, е постановено в производство по възобновяване, проведено по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН. Съгласно предписанието на чл. 70, ал. 1 ЗАНН на възобновяване подлежат тези административнонаказателни производства, НП по които са влезли в сила, както и решенията и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на НП. Със ЗАНН са определени основанията за възобновяване, сроковете и компетенциите, а според предписанието на чл. 73, ал. 5 АПК, решението на административния съд е окончателно. Очевидно правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези, съдържащи се в АПК, поради което и уредбата на чл. 70 - чл. 73 с.з. категорично изключва регламентираната с чл. 239 АПК възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В контекста на изложеното и при условие, че в производствата по ЗАНН се прилага специален ред за възобновяване, алтернативен на този, описан в чл. 239 и сл. АПК, и доколкото законодателят не е предвидил възможност за отмяна на постановените по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН съдебни актове, в която категория попада и решението на АС – Силистра, искането на И. И. Д. се явява процесуално недопустимо, като подадено срещу решение, което не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Налице е основанието по чл. 159, т. 1, вр. чл. 239 АПК, обуславящо недопустимост на инициираното съдебно производство, поради което и настоящият състав на Върховния административен съд следва да остави без разглеждане искането за отмяна и да прекрати образуваното производство. Воден от горното и на основание чл. 249, вр. с чл. 159, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,