Определение № 93 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 488/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. К., чрез адв. С. С., против определение № 260169/16.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 613/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено разпореждане № 260206/21.10.2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. 3126/2020 г. поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 67, предл. 2 СК. В частната касационна жалба се излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в уточнителната си молба ищецът е посочил, че е разбрал за действителния произход на детето след фактическата си раздяла с ответницата В. К. Д., след като вече бил подписал декларацията за припознаване. Счита се, че практиката, на която се позовава апелативният съд, постановена при действиято на отменения Семеен кодекс, не е приложима към актуалната уредба на института на припознаването. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпроса има ли право припознаващият да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама, в случай че е знаел, че детето, което припознава, не произхожда от него. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Производството по гр. д. 3126/2020 г. по описа на Старозагорски окръжен съд е образувано по предявен от Г. Д. К. срещу В. К. Д., лично и в качеството ѝ на законен представител на малолетната К. Г. Д., иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на извършенто от него припознаване на малолетното дете К. Г. Д., с име преди припознаването И. В. Д.. Ищецът твърди, че е сключил брак с В. Д. на 11.10.2019 г., след като са били във фактическо съжителство близо пет години; че двамата имат син, [дата на раждане]; че от предходна своя връзка отвеницата има дъщеря – И. В. Д. (К. Г. Д.), [дата на раждане], която ищецът припознал като свое дете непосредствено след сключване на брака (на 14.10.2019 г.) по молба на майката, която го измамила, че държавата и социалните служби щели да отнемат дъщеря ѝ, ако няма баща. Скоро след припознаването В. Д. напуснала ищеца и отишла да живее при родителите си, като оставила при него сина им, а дъщеря си взела със себе си. Сочи, че след консултации със специалист е разбрал, че не е задължително детето да има вписани двама родители и че е бил измамен, за да даде името си на детето на В. Д. от друга връзка. Исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд с указания за уточняване на обстоятелствата, на които се основава искът, като се посочи точно в какво се изразяват извършените от В. К. Д. измамливи действия, въз основа на които ищецът погрешно е взел решение да припознае К. Г. Д. за свое дете. В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че повече от два месеца преди припознаването е бил убеждаван от В. Д., че е задължително да сключват граждански брак и той да припознае дъщеря ѝ като свое дете, защото в противен случай детето ще бъде отнето от службите за закрила на детето и ще бъде настанено за отглеждане в приемно семейство или в социален дом. Впоследствие, след като го напуснала, заявила, че в случай на развод, ако ищецът претендира издръжка за общото им дете, ответницата ще иска издръжка за припознатото дете. Предвид липсата на данни за въвеждане на ищеца в заблуждение, че припознатото дете произхожда от него, както и с оглед твърденията му, че през цялото време е бил наясно с биологичния произход на малолетната К. (И.) Д., Старозагорският окръжен съд е приел иска за унищожаване на припознаването за недопустим е прекратил производството по делото. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел за установено, че и в исковата молба, и в уточнителната молба ищецът непротиворечиво е поддържал, че му е било известно, че детето К. (И.) няма биологичен произход от него, както и че е припознал детето, тъй като е въведен в заблуждение, че в противен случай то ще бъде отнето от държавата и предадено за отглеждане на социалните служби. Съобразявайки постановките на т. 5 от ППВС № 5/21.02.1979 г., въззивният съд е приел, че въвеждането в заблуждение относно факти и обстоятелства, некасаещи биологичния произход на детето, когато припознавщият е бил наясно още преди припознаването, че детето не произхожда от него, са извън хипотезата на иска за унищожаване на припознаването, поради което същият се явява недопустим. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос не се отклонява от установената съдебна практика. Съгласно задължителните постановки на т. 5 от ППВС № 5/21.02.1979 г. активно легитимиран да оспори направено от него припознаване е припозналият едно дете поради грешка, измама или заплашване, като под измамата се разбира поведение за създаване погрешна представа, че майката е заченала от припозналия. Доколкото в случая липсват твърдения за създадено у ищеца заблуждение относно биологичния произход на припознатото дете към момента на извършване на припознаването, то предявеният иск за унищожаване на припознаването поради грешка се явява недопустим, както е прието и в обжалвания в настоящото производство акт. За пълнота следва да бъде посочено, че макар цитираното постановление да е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., същото е приложимо и при актуалната уредба на припознаването. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,