Определение № 120 от 26.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 924/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 281/2019г., по описа на Районен съд – Левски, образувано по внесен обвинителен акт срещу В. П. С. от [населено място] по обвинение за извършено престъпление по чл.354, ал.3, т.1 от НК. С определение № 281 на съдия-докладчик от 04.09.2019г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, тъй като са се отвели всички съдии по щат в съда – двама оставащи след първоначалното разглеждане на делото, и поради тази причина не може да бъде образуван съдебен състав. Като основание за отвеждане на съдиите по щат са посочени обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК – разглеждане на дело с привременни мерки по отношение на съдия Н. и близки отношения с роднина на жената, с която подс.С. е живял на съпружески начала- за съдия А.. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като съдът, който е местно и родово компетентен, не може да сформира състав за разглеждане на делото. Установеното обстоятелство - липсата на съдии по щат, които да разгледат делото, налага състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3 от НПК. Този съд следва да е близък географски, което да намали необходимостта от съответни разходи по провеждането на производството, както и елиминира възможността от отвод на съдии по горните съображения. Предвид изложеното съставът на ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Плевен, който е достатъчно близко, за да не създаде затруднения с транспортни и други разходи. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,