Решение № 5711 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2019 г.

Решение № 5711 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област с административен център гр. Кюстендил чрез правоспособен юрист, срещу Решение № 88 от 15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. В съдебно заседание претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Общински съвет Невестино не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Т. Езерски, от [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че същото следва да бъде потвърдено. Заинтересованата страна - М. Иванов не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил оспорването на Областен управител на Област Кюстендил против Решение № 393 и Решение № 394 по Протокол № 10 от 19.12.2018 г. на Общински съвет Невестино, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ предоставя поземлени имоти – земеделски земи от общинския поземлен фонд за възстановяване на бившите им собственици. За да постанови този резултат съдът е приел, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи, когато са налице предпоставките на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Приел е още, че общинският съвет няма правомощия да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. При установяване наличието на законовите предпоставки в случая е приел оспорените решения за законосъобразни. По отношение на довода на областния управител за несъответствие между приложените скици-проекти и скиците, издадени от самата общинска служба по земеделие по отношение на местностите, в които се намират имотите, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза като въз основа на заключението и е приел за установено, че е налице идентичност на имотите, независимо от посочените различни наименования на местностите в скиците и решенията за признато за възстановяване право на собственост. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2, т. 1 на същия текст, на която разпоредба се основават оспорените пред съда решения, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Следователно правопораждащият факт за реализиране на това право е установяване на границите на имот, подлежащ на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Според чл. 45 ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18 ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. При така приложимата правна уредба правилен е изводът на съда в обжалваното решение, че решение № 393 по Протокол № 10/19.12.2018 г. на Общински съвет Невестино е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, обуславящи неговата отмяна, при спазена процедура по чл. 45 ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, като същото е и материално законосъобразно. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че Т. Езерски е законен наследник на Н. Езерски, като въз основа на подадено заявление от 13.02.1992 г., Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Невестино (тогава ПК – Невестино) с Решение № 06050 от 09.07.1993 г. е възстановила на наследници на Н. Езерски правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 6 имота, между които и имот - нива от 1. 800 дка, пета категория, м. "Цалината" в землището на с. Еремия. Въз основа на това решение заинтересованата страна Т. Езерски е поискал по реда на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, да се извърши заснемане на имотните граници на този имот. С мотивирано искане изх. № РД-05-507 от 29.06.2018 г. началникът на ОСЗ - Невестино е поискал от Общинския съвет – Невестино, на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ да предостави гореописания имот, образуван от имот № 011064 по КВС на с. Еремия за възстановяване на правоимащите, като към писмото са приложени копие от Решение № 06050 от 09.07.1993 г., и скици-проект. Искането на ОСЗ е внесено за разглеждане в Общинския Съвет – Невестино и на заседание, проведено на 19.12.2018 г., обективирано в Протокол № 10 от 2018 г. Общинският съвет го е разгледал и е приел оспореното Решение № 393, с което е предоставен посочения в него поземлен имот за възстановяване на бившите му собственици. Настоящият съдебен състав споделя изводът на първостепенния съд, че в случая общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти за възстановяване от общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Общинският съвет е съобразил наличието на предпоставките за приемане на решение установени с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45 ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), като решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45 д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Правилен е изводът на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства в хипотезата на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ освен посочените в закона, а именно - решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, мотивираното искане от ОСЗ и приложена към него скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови отказ. С касационната жалба се излагат доводи, че ОСЗ в своите скици преименува местностите на имоти, променя начина им на трайно ползване с цел същите формално да съответстват на решението, с което е признато правото на възстановяване на земеделските земи, а общинският съвет е приел незаконосъобразно решение, като е предоставил свой имот, описани в АОС в една местност да бъдат възстановени на физическо лице, на което му е признато право на собственост в друга. Установяването на границите на поземлените имоти се извършва от общинска служба по земеделие, а не от общинския съвет, който извършва проверка единствено в рамките на дадената му от закона компетентност, но независимо от това доказателствата по делото обуславят изводът, направен от съда, че се касае за идентични имоти, независимо от различните наименования на местностите. За доказване на релевантните факти съдът е назначил и впоследствие кредитирал съдебно-техническата експертиза от заключението на която безспорно може да се направи извод за идентичност на процесния имот с признатия за възстановяване, чието заключение не е оспорено от страните в производството. Видно от заключението налице е идентичност, независимо от посочените различни наименования на местностите, защото в КВС на земеделските земи, за имотите с признато и възстановено право на собственост и установени граници (съседи), местностите и начинът на трайно ползване са съгласно решението за възстановяване правото на собственост. Вещото лице е посочило, че става дума за идентичност на имоти, а не за местности – има несъответствие в наименованието на местностите, но не и като разположение на място на имотите. С касационната жалба не са представени нови доказателства, обосноваващи сочените отменителни основания, а установените с експертизата обстоятелства се оспорват едва с касационната жалба, поради което съдът намира спорните факти за правилно установени от първоинстанционния съд, който правилно с обжалваното решение е отхвърлил оспорването на решение № 393 по Протокол № 10 от 19.12.2018 г на Общински съвет Невестино. Основателни са обаче доводите на касатора, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта относно решение № 394 по Протокол № 10 от 19.12.2018 г. на Общински съвет Невестино. Установено е по делото и не е спорно, че заинтересованата страна М. Иванов е законен наследник на Н. Пърчев като въз основа на подадено заявление от 28.02.1992 г. до ОСЗ Невестино (ПК – Невестино) е издадено решение за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне № 23005 от 04.03.1993 г., с което е признато и определено за възстановяване на наследници на Н. Пърчев правото на собственост с план за земеразделяне върху 26 имота, между които и имот от 1. 400 дка, четвърта категория, м. "При гробищата" в землището на с. Четирци. Въз основа на това решение заинтересованата страна М. Иванов е поискал по реда на Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, да се извърши заснемане на имотните граници на този имот. С мотивирано искане изх. № РД-05-491 от 19.06.2018 г. началникът на ОСЗ - Невестино е поискал от Общинския съвет – Невестино, на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ да предостави описаните в решението за възстановяване на правоимащите, като към писмото са приложени копие от възстановителното решение и скица-проект. Искането на ОСЗ е внесено за разглеждане в Общинския Съвет – Невестино и на заседание, проведено на 19.12.2018 г., обективирано в Протокол № 10 от 2018 г. Общинският съвет го е разгледал и при пълно мнозинство на основание § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ е приел оспореното Решение № 394, с което е предоставена земя от общинския поземлен фонд за възстановяване на наследници на Н. Пърчев. За приложението на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ следва да е налице решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Установено е по делото, че с Протокол № 23005 от 04.03.1993 г. Поземлена комисия Невестино на основание чл. 18 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследници на Н. Пърчев върху 26 имота, между които и имот от 1. 400 дка, четвърта категория, м. "При гробищата" в землището на с. Четирци единствено с план за земеразделяне. Липсата на основната законова предпоставка, установяване на границите на имот, който е възстановен в съществуващи (възстановими) граници основава незаконосъобразността на решението на Общински съвет Невестино. Като е приел друго съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлeно оспорването на Областен управител на Област Кюстендил срещу решение № 394 по Протокол № 10/19.12.2018 г. на Общински съвет Невестино, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ предоставя поземлен имот – земеделска земя от общинския поземлен фонд, за възстановяване на бившите и собственици, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което това решение се отмени като незаконосъобразно. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение