Определение № 4342 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Н., представляват от адв. Ив. Л., срещу Определение № 2293/08.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1454/2025 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата му, подадена на основание чл. 613а ГПК и Регламент ( ЕС) 2020/1748, за отмяна на съдебно решение от 07 август 2024 г. с номер 42R 89/24к на Областен съд по граждански дела - Виена, отдел 42, Република Австрия. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното – частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от М. Н. Н. молба за отмяна на основание чл. 613а ГПК и Регламент ( ЕС) 2020/1748, на съдебно решение от 07 август 2024 г. с номер 42R 89/24к на Областен съд по граждански дела, по които той е ответник - Виена, отдел 42, Република Австрия, състав на ВКС е приел, че ГПК не урежда хипотеза, в която българският съд е компетентен да отменя решения, постановени от съдилища на други държави - членки на ЕС, нито източниците на общностното правото на ЕС допускат това. Посочил е, че на основание чл. 613а ГПК Върховният касационен съд е компетентен да разгледа исканията за отмяна на постановените от българските съдилища решения по дела с международен елемент, при които е било осъществено връчване на съдебни документи по реда на действащите регламенти на Европейския парламент и на Съвета. Определението е правилно. Съгласно член 1 на Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (по-нататък в изложението регламента) в приложното му поле са граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга. Член 19, т. 4 от регламента охранява правата на ответник, срещу когото е постановено решение, и който не се е явил, за да му бъде връчен съгласно разпоредбите на регламента изпратеният от чужбина документ за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ. В тази хипотеза съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако молбата за това е подадена в разумен срок от узнаване на решението и са спазени посочените в регламента условия - ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва, както и ако основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание. По реда на чл. 613а ГПК Върховният касационен съд е компетентен по искане на заинтересованата страна да отмени само решения на български съдилища, допуснали нарушение, визирано в чл. 19, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета. Нито ГПК, нито Регламент (ЕО) № 1393/2007 допускат компетентност на българския съд по инстанционен или извънинстанционен контрол върху решение, постановено от съд на друга държава - членка на ЕС, тъй като упражняването на правораздавателна власт във всяка държава е елемент от държавния суверенитет (Решение № 15 от 13.09.1995 г. по к.д. № 21/1995 г. на КС). Ето защо изводът в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна на съдебен акт, постановен от съд на друга държава-членка на ЕС, е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,