Определение № 3225 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Искрен В. Н., чрез адв. К., срещу определение № 2027/24.04.2024 г. по гр. д. № 968/2024 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязлото в сила решение № 757/21.06.2023 г. по в. гр. д. № 955/2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 641/27.02.2023 г. по гр. д. № 10622/2022 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от молителя срещу Г. С. М. иск по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му, както и за постановяване на друго, с което молбата за отмяна да се допусне до разглеждане по същество. Излага подробни съображения. От Г. С. М. - ответница по частната жалба и по молбата за отмяна, чрез адв. А., е постъпил писмен отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение съставът на ВКС е посочил, че твърденията на молителя са за накърнени имуществени права и законни интереси в производството пред въззивния съд, с ограничаване правото му на достъп до обективен и справедлив съд, в предметния обхват на чл. 7, ал. 1 ЗСВ, чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към КЗПЧОС, чл. 1, чл. 47 ХОПЕС, чл. 4, ал. 1 КРБ и чл. 4, &3, ал. 2 ДЕС, при позоваване на задължителна практика на ВКС, както и на актове на ЕСПЧ и на Конституционния съд на РБ във връзка с правото на защита, които обективно не е могъл да представи, за да бъдат съобразени при решаване на делото, като счита, че същите съставляват нови /нововъзникнали/ обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, съдът е приел, че изложените съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по същността си те са такива по съществото на правния спор и не могат да бъдат преценявани в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, в което молителят следва да изложи твърдения за фактически обстоятелства във връзка с предмета на спора, които не са били взети предвид при разглеждане на делото и са предвидени като основание за исканата отмяна в някоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая надлежни твърдения относно изрично предвидените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК хипотези не са изложени. При това положение и като се позовал на задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/17.05.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е заключил, че молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно, като изводите на постановилия го състав се споделят от настоящия състав на ВКС, I-во г. о. Отмяната на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които заинтересованата страна може да иска отмяна, са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под „обстоятелства“ законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Не е достатъчно страната да твърди, че са налице новооткрити факти. Тя трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства“ по смисъла на закона се разбират само новооткрити, т. е. такива, които са съществували по време на висящността на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но с които страната по обективни причини не е могла да се снабди и да представи своевременно, за да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението (в този смисъл напр. определение № 62/22.02.2021 г. по ч. гр. д. № 39/2021 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 134/28.10.2020 г. по гр. д. № 4060/2019 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 99/16.05.2016 г. по гр. д. № 6006/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., и др.). В разглеждания случай молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, релевантни за правния спор и от съществено значение за изхода на делото, а на правни разрешения, дадени с актове на Върховния касационен съд на РБ, на Конституционния съд на РБ, на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, които не могат да се подведат под фактическия състав на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в изяснения по-горе смисъл. И както правилно е прието в обжалваното определение, молба за отмяна, която не съдържа твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към елементите на някой от уредените в чл. 303 ГПК фактически състави, е недопустима и се оставя без разглеждане. Към изложеното следва да се добави, че уредената в чл. 303 и сл. ГПК отмяна е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК. Недопустимите решения не подлежат на отмяна по този съдопроизводствен ред. Ето защо доводът, че влязлото в сила въззивно решение е недопустимо и това обуславя допустимост на молбата за отмяна, не може да се приеме за основателен. Като правилно, обжалваното определение ще бъде потвърдено. На ответницата по частната жалба ще бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б, № [ЕГН] (№ 38/07.06.2024 г.). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.