Определение № 5544 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4420/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение02.12.2024 г.докладчик Николай Иванов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 11892/09.10.2024 г., подадена от Х. К. М., за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК на решение № 181/27.03.2024 г. по гр.д № 424/2024 г. по описа на Районен съд - Видин. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Х. К. М. молба с вх. № 11892/09.10.2024 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК на решение № 181/27.03.2024 г. по гр.д № 424/2024 г. по описа на Районен съд - Видин, постановено в производство по ЗЗДН, образувано срещу молителя. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства, от съществено значение за делото. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответницата по молбата Д. О. Й., в която изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая с решение № 181/27.03.2024 г. по гр.д № 424/2024 г. на Районен съд – Видин, по молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН подадена от Д. О. Й., са наложени мерки за защита, които задължават на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Х. К. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. О. Й., и е разпоредено на последната да се издаде заповед за защита. Това решение е постановено в производството по чл. 12 - 19 от ЗЗДН и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК. В т.22 от ТР № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса за размера на държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл.11, ал.2 и 3 ЗЗДН. Във връзка с този въпрос е прието, че производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки. Възприето е становището, че производството по налагане на мерки за защита по ЗЗДН е гражданско и представлява спорна съдебна администрация. В мотивите на ТР № 2/05.11.2020 г. по тълк.д. № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация на граждански отношения и заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение на страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Съгласно т.4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10