Определение № 245 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. К. срещу разпореждане от 19. 12. 2021г. по гр. д. № 1259/2021г. на Софийския апелативен съд /САС/, ГО, четвърти въззивен състав, с което е върната като просрочена подадената чрез упълномощения от жалбоподателя адвокат касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение от 18. 10. 2021г.. Жалбоподателят поддържа в частната касационна жалба, че атакуваното разпореждане е неправилно и като такова моли то да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд за администриране на върнатата касационна жалба, вкл. като допълнение и уточнение към депозираната касационна жалба от назначения по реда на чл.47, ал. 6 ГПК особен представител на страната. Твърди, че върнатата като просрочена касационна жалба срещу въззивното решение съдържа искане да бъде съобразен момента на узнаване от него за висящото исково производство - 01. 12. 2021г., както и че не са били налице законовите предпоставки на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца. Счита, че с атакуваното разпореждане не е получил отговор на горепосочените въпроси, както и на други, поставени в касационната жалба от адв. К., а именно: приемане на пълномощното на упълномощения от страната процесуален представител – адв. Д. К., и прекратяване на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК. Претендира заплащане на сторените в настоящото частно касационно производство съдебно – деловодни разноски. Ответникът по частната касационна жалба – В. К. С. я оспорва като неоснователна и моли атакуваното разпореждане да бъде потвърдено като правилно. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване, преграждащ, съдебен акт, постановен от апелативен съд, т. е. тя е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да върне касационната жалба на В. В. К., подадена чрез упълномощения от него адвокат Д. К., съдията - докладчик по гр. д. № 1259/2021г. на САС е приел, че след като препис от въззивното решение е връчен на ответника на 25. 10. 2021г., чрез назначения му в първата инстанция особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, то срокът за касационно обжалване е започнал да тече от това връчване и е изтекъл на 26. 11. 2021г., следователно подадената на 10. 12. 2021г. втора касационна жалба чрез адв. К. е просрочена. За да зачете връчването на препис от въззивното решение на особения представител на касатора К. за редовно, съдията - докладчик е посочил, че особеният представител на ответника К. е назначен в първата инстанция след многократни опити същият да бъде намерен на посочения по делото адрес, залепено уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК, изискани справки от НБД за постоянен и настоящ адрес и от НАП за данни за работодател и адрес на месторабота. Приел е, че особеният представител е взел активно участие в делото, като е подал отговор на исковата молба, въззивна жалба, както и се е явявал в откритите съдебни заседания по делото пред първа и въззивна истанции, като е представил и писмени защити. Намерил е, че особеният представител е подал касационна жалба на 24. 11. 2021г., която е в рамките на едномесечния преклузивен срок, започнал да тече от връчването на въззивното решение на особения представител; тази касационна жалба е администрирана, като е връчен препис на насрещната страна за отговор, който към дадата на постановяване на обжалваното разпореждане не е изтекъл. Заключил е, че втората касационна жалба е подадена чрез адв. К. след изтичане на едномесечния срок по чл. 283 ГПК, поради което подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, като просрочена. Върховният касационен съд, настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Правилно САС е приел, че срокът за касационно обжалване на въззивното решение по делото за ответника е започнал да тече от датата на връчване на препис от въззивното решение на особения му представител, назначен от първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК. В рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, ответникът е депозирал касационна жалба срещу постановеното въззивно решение чрез особения си представител, която обвързва въззивния съд със задължение да я администрира, а касационния съд – да я разгледа като извърши самостоятелна проверка за нейната допустимост, след което да прецени налачието на основания за допускане на искания касационен контрол и ако счете последните за осъществени – да я разгледа по същество. Щом веднъж администриращият съд е приел касационната жалба на страната за редовна, допустима и подадена в срок, той не разполага с правомощия по смисъла на чл. 286, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК да администрира последваща касационна жалба от същата страна, вкл. да преценява дали е подадена в едномесечния преклузивен срок. Това е така, защото вече е настъпил целеният с депозираната в срока касационна жалба на страната деволутивен и суспензивен нейн ефект спрямо атакуваното въззивно решение. Когато една и съща страна, чрез различни процесуални представители, както е в случая, подаде няколко касационни жалби срещу въззивен съдебен акт, една от които е в рамките на законния преклузивен срок, администриращият съд няма правомощия нито да администрира, нито да връща като нередовна или просрочена, последващата касационна жалба. Единствено в правомощията на касационната инстанция е да извърши преценка дали наведените в последващата касационна жалба доводи, оплаквания и основания за допускане на касационния контрол са преклудирани с оглед срока по чл. 283 ГПК или съставляват уточнение и допълнение към първоначално подадената от страната касационна жалба. Администриращият съд дължи единствено размяна на книжата между насрещните страни в процеса по допълнително подадените съдебни книжа. Съобразно гореизложеното, атакуваното разпореждане е неправилно и като такова подлежи на отмяна. С оглед изхода на настоящото производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 415 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, съставляващи държавна такса по частната жалба и хонорар за един адвокат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение