Определение № 33 от 02.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 402/2018 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 09.10.2017г. на В. Е. Д. на влязлото в сила решение от 25.02.2017г. по гр.д.№51067/2013г. на РС София на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молитетелят поддържа, че не е бил надлежно представляван в производството по делото и моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Ответникът Р. И. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е недопустима и моли да се остави без разглеждане. Поддържа също така, че ако молбата бъде приета за допустима, то същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение е уважен иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и В. Д. е осъден да заплати на Р. И. сумата 1 994,92лева, дължими по договор за наем, ведно със законната лихва. По делото молителят е бил представляван от адв.П. Х., САК, който на 13.05.2015г. е преупълномощил и адв. Г. Ф. да го представлява по делото. За изготвеното решение адв. П.Х. е получил съобщение на 09.03.2017г., а покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, въз основа на влязлото в сила решение, молителят е получил на 26.06.2017г. Молителят поддържа, че е узнал за решението едва на 28.07.2017г., когато го е уведомил друг адвокат, упълномощен по-късно да го представлява, а именно адв.Р. М., който е извършил справка по делото. При тези данни по делото касационният съд приема, че молителят не е подал молбата за отмяна в предвидения в разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен срок от узнаване на решението. Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимираната да подаде молбата за отмяна страна следва да извърши това процесуално действие в посочения от закона срок, който представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. В случая по делото липсват данни молителят да е оттеглил пълномощното на адв.Х. при спазване разпоредбата на чл.35 ГПК, поради което следва да се приеме, че е надлежно уведомен за решението съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК на 09.03.2017г. Следва да се вземе предвид и факта, че последният е узнал и лично за решението най-късно на 26.06.2017г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение на влязлото в сила решение. При тези данни настоящият състав приема, че в случая срокът за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение е изтекъл най-късно на 26.09.2017г., а същата е подадена в съда едва на 09.10.2017г. Ето защо с оглед разпоредбата на чл.306, ал.2, вр.чл.286, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение