Определение № 128 от 18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1216/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, чрез адв.Д. И. против определение № 332/24.06.2020г. по в.т.д. № 525/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за изменение на решение № 281/09.12.2019г. по в.т.д. № 525/2019г. на ВнАС в частта за отмяна на решение № 639/08.07.2019г. по т.д. № 1631/2018г. на ВОС относно присъдените в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД разноски за разликата над 995,40лв. до 6 636 лв. с ДДС. В частната жалба се подъдржа, че обжалваното определение на ВнАС е неправилно и се иска неговата отмяна, като бъде постановено друго за присъждане на разноски за първа инстанция в пълен размер от 6 636лв. с ДДС. В писмения си отговор ответникът по частната касационна жалба Г. С. К. оспорва същата. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, прецени следното: Частната жалба е постъпила в срока, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. В случая съставът на ВКС намира, че е налице хипотеза на недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт. Производството по в.т.д. № 525/2019г. на ВнАС е било образувано по въззивна жалба на Г. С. К. срещу решение № 639/08.07.2019г. по т.д. № 1631/2018г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД за заплащане на 30 000лв, претендирани като обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смърт на дядо, причинена от водач- застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпление с присъда, ведно с обезщетение за забава от дата на увреждането (24.05.2014г.) до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл. 226 КЗ /отм/ вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.) и е осъден въззивникът да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, сумата от 6636лв., представляваща частта от направените от ответника разноски за защита срещу оттеглена и неоснователна част от претенцията, на осн. чл. 78, ал. 2 и 3 ГПК. С решение № 281/09.12.2019 г. по в.т.д. № 525/2019 г. на Варненски апелативен съд е било потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ /отм./ и частично е отменено същото решение в частта на присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответника по иска. Произнасянето на ВнАС в частта относно присъдените от ВОС разноски, при непроменен резултат от произнасянето на първоинстанционния съд по предявения иск, е недопустимо. Защита на страната срещу първоинстанционното решение в частта на присъдените за първата инстанция разноски е по реда на чл.248 ГПК– чрез молба за изменение на решението в частта за разноските пред постановилия го съд, а не чрез въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Определението по чл.248 ГПК на ВОС може да бъде обжалвано с частна жалба пред въззивния съд, на осн. чл.248, ал.3 ГПК. ВнАС, който е потвърдил първоинстанционно решение в частта на предявения иск, е следвало да квалифицира въззивната жалба против решението на ВОС в частта за разноските като молба по чл.248 ГПК и да я препрати на компетентния съд – ВОС, за произнасяне. С определение по ч.т.д. № 1217/2020г. на ВКС, I т.о. е обезсилено решение № 281/09.12.2019 г. по в.т.д. № 525/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 639/08.07.2019г. по т.д. № 1631/2018г. на ВОС относно присъдените в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД разноски за разликата над 995,40лв. до 6 636 лв. с ДДС. Така изложеното налага извод, че в разглеждания случай молба по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение, с което частично се отменя първоинстанционно решение само в частта за разноските, без да се променя произнасянето на ВОС по предявения иск, е недопустима и постановената по нея определение на въззивната инстанция следва да се обезсили, а производството по молба вх. № 271/17.01.2020г.- да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд