Определение № 2638 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. Ф. Ю., чрез адв. П. С., против въззивно определение № 199/15.03.2023 г. по частно търговско дело № 50/2023 г. по описа на Апелативен съд Варна. Жалбоподателят излага съображения за неправилност Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с въпросите: Следва ли решаващият състав, при разглеждане на искането на ищеца за освобождаване от държавна такса в процеса, да разгледа в съвкупност всички, представени по делото факти и обстоятелства, касаещи имущественото положение на молителя и неговото семейство; следва ли въззивният съд, пред когото е представена за разглеждане частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се отхвърля молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, да разгледа въпроса по същество; при категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса от страна на ищеца, от значение ли е причината за така установената липса, за да се приложи чл. 83, ал. 2 ГПК; длъжен ли е съдът да съпостави размера на предполагаемите държавни такси и разноски в производството с материалното състояние на молителя, който го е сезирал с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК; месечните разходи на молителя съставляват ли обстоятелство, което съдът следва да обсъди при произнасяне по основателността на направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК; при произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са декларирани от молителя – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, осигуряване на издръжка, финансови задължения към трети лица. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Всички поставени правни въпроси касаят искане за освобождаване на страната от такси и разноски по делото. По такова искане първостепенният съд се е произнесъл с определение още на 09.08.2022 г. и то не е обжалвано. В същото определение сезираният съд е изяснил, че по редовността на исковата молба и дължимите такси, ще се произнесе едва след влизане в сила на определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, и е процедирал точно така. С разпореждане № 343/04.10.2022 г., при влязъл в сила отказ да бъде освободена ищцата С. Ф. Ю. от плащане на такси по делото, Шуменският окръжен съд е оставил без движение исковата молба и е дал указание за внасяне да държавна такса в размер на 2860,40 лв. С определение № 216/16.12.2022 г. е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите и е прекратил образуваното по нея производство. Това определение, по чл. 129, ал. 3 ГПК, е потвърдено от Варненския апелативен съд със съдебния акт, обжалван с настоящата частна касационна жалба. Въпроси, свързани с извода на въззивния съд за осъществен фактически състав по чл. 129, ал. 3 ГПК няма. Определението по чл. 83, ал. 2 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване. Страната не е упражнила правото на защита чрез подаване на частна жалба срещу отказа на съда да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по делото. Влезлият в сила акт по чл. 83, ал. 2 ГПК е от значение за правилността на последващо указание да се платят съдебни такси и разноски и съответно за правилността на последващ съдебен акт при неизпълнение на указанието за внасяне на съответната сума (такса или разноска). Следователно, съдът, който проверява определение по чл. 129, ал. 3 ГПК проверява освободена или не е страната от задължението да плати държавна (резултата на влязлото в сила определение по чл. 83, ал. 2 ГПК), а не дали е имало основание или не тя да бъде освободена по чл. 83, ал. 2 ГПК. В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение