Определение № 689 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 102/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 6028/28.08.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 18077/2011, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 17.10.2011 по гр.д. № 5571/2011, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 2/09.04.2010 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката В. И. Б., представлявана от адв. Г. К. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси за правното значение на вписванията в търговския регистър за представителството на работодателя в отношенията му с неговите работници и служители и за реда за прекратяване на трудовото правоотношение след като работодателят е уведомен за бременността на работничката, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата „С. Д. Б. - Б.”, представляван от адв. П. Г. от САК я оспорва, като счита, че не е посочено значението на правните въпроси, който обуславят решението по делото, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като по делото не са представени доказателства работничката да е уведомила работодателя за състоянието си при връчване на предизвестието нито след това, а работодателят е представляван надлежно от изпълнителния директор П. Р. както при отправянето на предизвестието на 11.03.2010 г., така и при издаването и връчването на оспорваната заповед № 2/09.04.2010. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „митнически брокер” по безсрочен трудов договор, който е прекратен поради съкращение на щата на 11.04.2010 г. с изтичането на едномесечното предизвестие, връчено на 11.03.2010 г. Ищцата не е уведомила работодателя за бременността си при връчването на предизвестието, а оспорваната заповед само констатира прекратяването на договора, но искът за признаване на уволнението за незаконно е предявен на 10.02.2011 г. след изтичането на давностния срок. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като обуславящият иск за признаване на уволнението за незаконно е отхвърлен като погасен по давност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение