Определение № 116 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 601/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от С. г. п. против протоколно определение от 11.12.2013 год.по в.гр.д.№ 3968/13 год. на Софийски градски съд,с което е върната въззивната й жалба срещу решение от 23.12.2012 год. по гр.д.№ 20221/2012 год. на СРС,ГО,124 състав.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен,по съображения подробно изложени. Ответникът по частната жалба – П. М. П.,чрез пълномощника си адв.И.В. е депозирал писмен отговор,в който оспорва основателността й,като счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд е върнал въззивната жалба на П. на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на държавна такса в размер на пет лева за обжалване на постановен акт от районния съд с предмет - иск за вреди по ЗОДОВ. Съдът не е възприел довода на П./л.24 от въззивното производство/, че е освободена от внасяне на държавна такса по силата на закона, като държавен орган, който отговаря пред съда в качеството на представител на държавата.Изложил е доводи, че производството по ЗОДОВ се води по иск от физическо лице срещу П., поради което не е налице хипотезата нито на чл.84,ал.1,т.1 ГПК/вреди от публичен характер/, нито на чл.83,ал.1,т.3 ГПК/иск, заведен от прокурор/. Няма изрична разпоредба /нито в специалния закон- ЗОДОВ, нито в общия - ГПК/, която да освобождава П., която в това производство е равнопоставен участник в процеса, от заплащане на изискуемата се държавна такса, чийто размер е определен в чл.9а ЗОДОВ. Определението е неправилно. Съгласно чл.9а ЗОДОВ/в сила от 30.05.2008 г./ по делата, образувани на основание ЗОДОВ се дължи проста държавна такса. Нейният размер е конкретизиран с Тарифата за държавни такси по ГПК - 10 лв. по исковите молби, съгласно чл.2а,т.1 и 5 лв. за обжалване пред въззивна и касационна инстанция, съгласно чл.18,ал.3.При това положение отговорът на въпроса ,дължи ли П.държавна такса по жалби срещу решения по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.84,ал.1 ГПК,според която от заплащане на държавни такси се освобождават държавните учреждения, каквото е П. /във всички случаи, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост, което изключение не е относимо в случая/. Визираното в чл.84,ал.1,т.1 ГПК изключение не засяга изрично установеното в чл.83,ал.1,т.3 ГПК правило, че никоя страна не внася такси и разноски по искове, заведени от прокурор, нито произтичащото от общата уредба на таксите правило, че държавен орган не дължи такса, когато сезира съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложената му с Конституцията и законите компетентност. По исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, прокуратурата представлява държавата в изпълнение на възложената й с Конституцията и законите компетентност и не дължи държавна такса по жалби срещу решения по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ. С оглед гореизложеното определението следва да се отмени,а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия - разглеждане на въззивната жалба на Прокуратура на РБ. Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение