Определение № 5632 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 608/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №16864/07.10.2024г. на М. Т. Ш., чрез адв. С. Д. за допълване на решение №559/02.10.2024г. по гр. д. №608/2024г. на ВКС, I г.о. в частта му за разноските, като бъдат присъдени такива за държавна такса в производството пред първа, въззивна и касационна инстанция в общ размер на 456.46 лв. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът - [община], чрез юрисконсулт П. Г., изразява становище за недопустимост на искането, тъй като същото не е направено своевременно и не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Излага, че с касационната жалба е заявена единствено и само претенция за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, но не и за разноски за държавна такса. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. С постановеното по настоящото дело решение №559 от 02.10.2024г., съставът на I г.о. на ВКС е отменил решение №1397 от 15.11.2023г. по в. гр. д. №2164/2023г. на Окръжен съд - Пловдив и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на [община] по предявения от Н. П. К. /починала на 20.01.2024г., заместена от нейния наследник по закон М. Т. Ш./ положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че М. Т. Ш. е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 486 кв.м. по действащата КК и КР на [населено място] с адрес: [населено място], [улица], ведно с подобренията в него, на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение от нейната праводателка, считано от 1968г. до подаването на исковата молба през 2023г., и наследствено правоприемство, като е осъдил [община] да заплати на адв. С. Д. сумата от 2000.00 лв., представляваща адвокатски хонорар, дължим на осн. чл. 38 ЗА за процесуално представителство пред всички инстанции, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Производството по гр.д. №2122/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, предявен от Н. П. К. срещу [община]. Дължимата държавна такса в размер на 284.31 лв. е заплатена от ищцата по сметка на РС - Пловдив. В първоинстанционното производство с молба от 05.06.2023г. пълномощникът на ищцата - адв.Д. е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА в случай, че исковата претенция бъде уважена, като е представил договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023г. за осъществяване на безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗА. Списък с претендираните разноски не е представен. Производството по гр.д. №2164/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е образувано по въззивна жалба на адв. Д. в качеството му на пълномощник на Н. К., в която се съдържа и искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА за извършване на процесуално представителство пред въззивната инстанция. Заплатена е държавна такса в размер на 145.06 лв. по сметка на ОС - Пловдив. С молба от 07.09.2023г. пълномощникът на въззивницата - адв.Д. е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА в случай, че жалбата бъде уважена, като е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023г. за осъществяване на безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗА. Списък с претендираните разноски не е представен. С касационната жалба касаторът-молител е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски по реда на чл. 38 ЗА. Заплатена е и държавна такса в размер на 30 лв. за касационната жалба, както и 142.14 лв. – такса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С молба от 07.03.2024г. пълномощникът на новоконституираната касаторка – М. Ш. - адв.Д. е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА в случай, че жалбата бъде уважена, като е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024г. за осъществяване на безплатно процесуално представителство на основание чл. 38 ЗА. Списък с претендираните разноски не е представен. В молба вх. №16864/07.10.2024г. на М. Т. Ш., чрез адв. С. Д. се съдържа искане за допълване на решение №559/02.10.2024г. по гр. д. №608/2024г. на ВКС, I г.о. в частта му за разноските, като бъдат присъдени и такива за държавна такса в производството пред първа, въззивна и касационна инстанция в общ размер на 456.46 лв. Доколкото обаче с касационното решение на касаторката е присъдена сумата от 2000.00 лв., представляваща адвокатски хонорар, дължим на осн. чл. 38 ЗА за процесуално представителство пред всички инстанции на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, то с молбата за допълване всъщност се цели изменение на решението в частта за разноските, като се включат и тези, направени от страната за внасянето на държавните такси, дължими за производствата пред всички инстанции. В този смисъл са разясненията в т. 8 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, според които първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, респективно на определението, в частта му за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съобразно приетото в т. 9 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС молба, съдържаща искане за изменение на крайния акт в частта за разноските, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, е процесуално недопустима. Доколкото в случая списък на разноските, в който да е посочена и внесената държавна такса за производството не е представен от молителката пред никоя от съдебните инстанции до приключването на последното заседание в съответната инстанция, то молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение