Решение № 3779 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Консулов против решение № 30989 от 23.09.2025 г., постановено по адм. дело № 4230/2025 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ), с което е отменено решение №000030 - 2746/03.04.2025 г. на зам. изпълнителния директор на НАП и преписката изпратена за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касация - "Дизбет" ООД, в представен по делото писмен отговор, чрез адв. Гледжарска оспорва касационната жалба. С доводи, че решението е правилно, иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Предмет на оспорване пред АССГ е решение на изпълнителния директор на НАП №000030 - 2746/03.04.2025 г., с което е оставено без уважение заявление с вх. № 55 - 30 -4943/19.03.2025г. на "Дизбет" ООД, за възстановяване на преведената от дружеството по сметката на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно пар.22, ал.1 от Предходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ) за 2024 г., в размер на 57500 лева за изгрална зала с адрес: гр. Завет, ул. " Освобождение" №54. За да остави без уважение подаденото пред него заявление, административният орган е приел, че "Дизбет" ООД е получило лиценз за организиране на хазартни игри преди 01.01.2024г. и в качеството си на организатор на хазартни игри дължи заплащане на такса по чл.30, ал.6 ЗХ, изчислена съобразно пар.22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., като липсва законова регламентация за възстановяване частично на заплатената държавна такса. Дружеството само е декларирало, изчислило и внесло такса за 59 месеца, считано от 01.01.2024г. до 28.11.2028г. в размер на 73750 лв. Според административният орган липсата на изрична законова регламентация на възможност за частично възстановяване на дължима сума, изчислена по формулата в пар.22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г., сочи на липса на правна възможност да се уважи подобно искане. Същият извод може да се направи и при прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗХ. Съобразно разпоредбата на чл.4б от Закона за държавните такси искането е оставено без уважение. За да се произнесе по спора и отмени решението, АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма като съдържа фактически и правни основания по чл.59, ал.2 АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението на изпълнителния директор на НАП е материално незаконосъобразно. Според АССГ към 09.04.2024г. внесената на същата дата държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ не е недължимо платена и правилно органът е отказал връщане на недължимо внесената държавна такса по реда на чл.4б от ЗДТ. Според АССГ липсва произнасяне на ответника по алтернативното искане за прихващане и възстановяване на таксата, след 11.02.2025г., когато лицензът е прекратен за напред. Предвид тези съображения, съдът е счел, че решението следва да се отмени и преписката се върне на органа за произнасяне по заявлението в неговата цялост, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че внесена еднократна държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ не е била недължимо платена към 09.04.2024г., съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДТ, но неправилно е приел, че в оспореното решение на изпълнителния директор на НАП липсва произнасяне по алтернативното искане за прихващане или възстановяване на таксата, касаеща периода след 11.02.2025г., а именно влизане в сила на решението за предсрочно прекратяване на лиценза. Видно от подаденото от "Дизбет" ООД искане за връщане на недължимо платени такси от 19.03.2025г., дружеството не е претендирало възстановяване на внесената в цялост такса от 73 750лв. и то, считано от 09.04.2024г. датата на нейното внасяне, а възстановяване на частта от внесената такса по чл.30, ал.6 от ЗХ за поддържане на лиценз, след неговото предсрочно прекратяване с Решение №000030 -716/27.01.2025г. на изпълнителния директор на НАП, а именно 57 500лв.( 46 месеца х 1250 лв.). Настоящата съдебна инстанция намира, че в оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е налице произнасяне, а също така изложени фактически и правни основания, именно по заявеното от "Дизбет" ООД искане за възстановяване на таксата, касаеща периода след прекратяване на лиценза - 11.02.2025г. и нарочен диспозитив с, който е оставено без уважение искането за възстановяване на частта от таксата в размер на 57 500 лв. за поддържане на лиценза след неговото прекратяване (46 месеца х 1250лв.). Произнасянето на съда в посочения по - горе смисъл, обаче не се е отразило върху правилността на оспореното решение и постановения правен резултат. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и от представените по делото доказателства се установява следната: "Дизбет" ООД е получил лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за 5 години и със срок на действие на лиценза до 28.11.2028г. В изпълнение на §22, ал.1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2024г. дружеството е декларирало и внесло такса по чл.30, ал.6 от ЗХ в размер на 73 750 лв., изчислена за 59 месеца, считано от 01.01.2024г. до 28.11.2028г. С решение № 0000 -716/27.01.2025г. на изпълнителния директор на НАП е прекратен предсрочно издадения лиценз на осн. чл.35, ал.1, т.4 ЗХ. Решението е влязло в законна сила на 11.02.2025г. Спорния по делото въпрос е подлежи ли на възстановяване частта от внесената държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ, след датата на предсрочно прекратяване на лиценза в размер на 57 500лв. за 46 месеца. В случая задължението да се плати държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - а именно да поддържа лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала в гр. Завет. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала, съгласно Решение №000030 - 716/27.01.2025г. на изпълнителния директор на НАП за предсрочно прекратяване на лиценза на основание чл.35, ал.1, т.4 ЗХ, влязло в сила на 11.02.2025г. е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се налага и от факта, че в ЗХ е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с цитираното по - горе решение на изпълнителния директор на НАП. В правната теория е безспорно, че държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган. Следва извода, че след предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. Размера на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на пар.22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и подлежи на възстановяване. Липсата на специално уредена процедура за разглеждане на искането в ЗХ не обосновава направеният от административния орган извод за невъзможност да се върне недължимо внесена държавна такса, противоречащ на чл.4 б ЗДТ. Неправилно съдът е дал указания на органа за разглеждане на искането след неговото връщане по реда на ДОПК. По отношение на заявеното искане за връщане на недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ не е приложим редът за прихващане и възстановяване, установен в ДОПК за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП. Таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ не е данъчно вземане по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а държавна такса, установена в специален закон, поради което по отношение на нейното определяне по основание и размер, респективно заплащане или връщане, са приложими общите правила на Закона за държавните такси (ЗДТ). Уредбата в § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е с временен характер и е относима за таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е дължима от организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г. за времето, което остава до края на вече издадения им лиценз. Само тази еднократна част от таксата, определена по формула с еднократно действие, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. при условията и по реда на чл. 92 от ЗХ, според който декларирането и установяването на променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4 се извършват по реда на ДОПК и издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс. Следователно препращането от чл. 92 от ЗХ към ДОПК не се отнася към таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, за която с оспореното решение на изпълнителния директор на НАП е оставено без уважение искането за нейното възстановяване като недължимо платена. При новото произнасяне изпълнителния директор на НАП следва да се произнесе по подаденото заявление за възстановяване на таксата по реда на чл.4б ЗДТ. Решението като краен резултат е правилно, защото е отменено решението на изпълнителния директор на НАП и преписката е върната на изпълнителния директор на НАП за произнасяне по заявлението в цялост и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВАС в размер на 511 евро. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото, направено в касационната жалба на касатора не следва да се уважава тъй като заплатеното възнаграждение не е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената от процесуалния представител на ответника процесуално защита- изготвен отговор на касационната жалба и представени подробни писмени бележки. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение