Определение № 1697 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2026 г.

Образувано е по частна жалба подадена от К. И. С., чрез пълномощника адвокат И. Димитров, против определение № 31464 от 26.09.2025 г. по адм. дело № 7507/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против разрешение за строеж № 27/22.11.2024 г., издадено от главния архитект на район „Красно село“ - Столична община и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Потвърждава, че той не е сред заинтересованите лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заявява, че по негова жалба през 2015 г. съдът е отменил одобрен подробен устройствен план (ПУП) - план на регулация и застрояване (ПРЗ) по отношение на имота за който е издадено сега оспореното разрешение за строеж. Легитимирал се е като собственик на имот в жилищна сграда, построена в поземлен имот, който е бил съседен през улица на процесния и в съдебното производство е било установено, че застройката е била предвидена на недопустими намалени отстояния. Органът не е изпълнил дадените указания на съда за спазване на отстоянията и е издал виза за проектиране, а въз основа на нея и процесното разрешение за строеж. Заявява също, че е поискал прогласяване нищожност и на визата, като съдебното производство по оспорването й е било разделено. Издаването на визата без разработването на нов ПУП-ПЗ, квалифицира като заобикаляне и нарушаване на закона в полза на възложителя, без да се държи сметка за интереса на съседите. Счита, че с обжалваното определение се обезсмисля действието на чл. 177 АПК. Моли за отмяна на атакуваното определение. Ответникът - главен архитект на район „Красно село“ - Столична община, не изразява становище по оспорването в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по оспорване на К. С. с искане за обявяване нищожността на разрешение за строеж № 27/22.11.2024 г. на главния архитект на район „Красно село“ - Столична община, издадено в полза на „НИКМИ“ АД за обект: „Многофамилна жилищна сграда с офис и гаражи“, в имот с [идентификатор], [УПИ],[заличен текст], гр. София, [улица]. К. С. е заявил, че е собственик на самостоятелен обект - апартамент, находящ се в гр. София, [улица], който се намира през улица от имота по бъдещата жилищна сграда. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори издаденото разрешение за строеж, включително и по искане за обявяване на нищожност, тъй като не попада в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Излага съображения, че С. не твърди да притежава вещни права върху имот с [идентификатор], в рамките на който е разрешен новият строеж с оспореното от него разрешение. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж. В случая не намира приложение общата разпоредба на чл. 147 АПК. С правен интерес да обжалват акт от категорията на процесния разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, като в хипотезата на издадено разрешение за нов строеж това са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Частният жалбоподател твърди, че е собственик на обект в сграда в [УПИ], 15, 538, кв. 255, който е съседен на [УПИ], кв. 255 - през улица. Така К. С. не установява качеството си на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което законосъобразно първоинстанционният съд приема, че за него липсва правен интерес от оспорване на акта. Доводите му за неспазени отстояния на бъдещото ново строителство по визата за проектиране и издаденото въз основа на нея разрешение за строеж, както и позоваването на чл. 177 АПК, не аргументират легитимация за оспорване на административния акт. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата му препятства възможността да се сезира съда за извършване на проверка за незаконосъобразност, респективно нищожност на административния акт. В случая, ефектът от реализиране на разрешеното строителство спрямо собственика на съседен имот е ирелевантен, доколкото процесуалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ ясно очертава кръга на заинтересованите лица. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил относимата правна норма. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение