Определение № 4566 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Костова от гр. Исперих, против Определение №111 от 07.02.2024 г. на Административен съд – Разград, по адм. дело №22/2024 г. Изтъкват се съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна предвид наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 АПК. В срока по чл. 232 АПК не са постъпили възражения от ответната страна – Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт – МВР. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащо на оспорване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Г. Костова е подала жалба пред първоинстанционния административен съд срещу Медицинско удостоверение № 212/3 от 07.12.2023 г. на Централна експертна лекарска комисия при Медицински институт –МВР. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалба с вх.№244/03.01.2024 г. по входящия регистър на Административен съд София – град, препратена по подсъдност на Административен съд - Разград с вх. №145 от 29.01.2024 г. от Г. Костова от гр. Исперих против Медицинско удостоверение №212/3 от 07.12.2023 г. на Медицински институт –МВР – Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), прекратил е производството по делото, като е изложил мотиви, че същата не му е подведомствена и е изпратил преписката на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София. За да постанови посочения правен резултат съдът приема, че статутът на Централна експертна лекарска комисия е приравнен на тази на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), чийто актове подлежат на задължително оспорване по административен ред пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и едва след това пред съда. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 63 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи, чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1 т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, чл. 99, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на МВР както и на практиката на Върховния административен съд. Определението е правилно. Регламентирането на дейността по извършване на медицинска експертиза, предметът, органите и взаимодействието между тях, както и обжалване на актовете, е уредено в чл. 101- чл.113 от Закона за здравето. Според тази уредба медицинската експертиза установява временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степен на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Принципите и критериите на медицинската експертиза съгласно чл. 101, ал. 7 ЗЗ, редът за установяване на временната неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и потвърждаване на професионална болест се определят с наредба на министерски съвет – Наредбата за медицинската експертиза. Според чл. 103, ал. 2 ЗЗ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), ТЕЛК и от НЕЛК. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и РКМЕ се определят с правилник на Министерски съвет - чл. 109 ЗЗ. В чл. 112 ЗЗ се предвижда обжалване срещу актовете на медицинската експертиза пред ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК като съгласно чл. 112, ал. 4 ЗЗ решението на НЕЛК подлежи на обжалване пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на АПК. Съгласно чл. 5 ПУОРОМЕРКМЕ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерски съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта се извършват по реда на правилника. Съгласно чл. 16, ал. 3 от същия правилник създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за МВР, създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК), към военно медицинска академия и към Централната експертна лекарска комисия към МВР. При тълкуването на тази разпоредба следва извод, че се създават териториални структури като органи на медицинска експертиза, включително и на ТЕЛК, и централна структура НЕЛК, както и аналогични такива със същото устройство и организация на работа в изброените министерства и Министерски съвет. При така цитираната уредба ЦЕЛК към МВР е орган с компетентност като на НЕЛК в общата структура, на която следва да подлежат обжалванията срещу решенията на специализираните ТЕЛК към изброените ведомства и учреждения по чл. 5 от Правилника с приложението на разпоредбите на чл. 112, ал. 3 ЗЗ по отношение на актовете на ЦЕЛК. По отношение на медицинската експертиза извършвана в системата на МВР има обаче и специална уредба, съдържаща се в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) – чл. 238 и Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този Правилник медицинският институт на МВР е натоварен да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извън болнична помощ и болнична медицинска помощ, изброени, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. На основание чл. 99 от този правилник Централната експертна лекарска комисия извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Според чл. 238, ал. 3 ЗМВР видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК, което има значение за обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на Териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 ЗЗ. Уредбата на структурата и организацията на ТЕЛК и НЕЛК според Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ предвижда два вида паралелни структури териториални и централни на органи на медицинска експертиза в общите лечебни заведения и в лечебните заведения в структурите на Министерски съвет и министерствата по чл. 5, работещи по еднакви правила уредени с правилника и Наредбата за медицинската експертиза. Такава е първоначалната регламентация по ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. С Правилника за устройството и дейността на МВР, приет през 2014 г., с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 обаче се предвижда, че статутът на ЦЕЛК е статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗ, което означава, че актовете на ЦЕЛК като актове на ТЕЛК се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 4 ЗЗ, а той е пред НЕЛК, а решенията на НЕЛК съответно подлежат на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,