Определение № 1054 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 830/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на молителя „Смарт Консулт 66“ ЕООД срещу въззивно определение на Софийски градски съд. Ответниците С. С. и Б. С. оспорват жалбата. При извършената проверка съдът намери частната жалба за недопустима. По реда на чл. 390 ГПК Софийски районен съд е уважил изцяло направеното от молителя искане, като е допуснал обезпечение на бъдещи искове срещу ответниците чрез налагане на възбрана върху два недвижими имота, собственост на последните. По частна жалба на ответниците въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение по отношение на единия от възбранените имоти и го е отменил по отношение на другия имот. Въззивното определение се обжалва в отменителната част. Съгласно задължителното тълкуване по ТР № 1/21.06.2010 г. на ВКС-ОСГТК, определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, като Върховният касационен съд се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, но не и при произнасянето на въззивен съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционен съд. С последвалите изменения на чл. 396, ал. 2 от ГПК е въведена ограничена възможност за касационно обжалване на въззивните определения по частни жалби срещу първоинстанционни определения по чл. 389-390 ГПК - само в случаите, когато първата инстанция е оставила без уважение искането за обезпечение и по частна жалба на молителя въззивният съд е отменил определението и е допуснал поисканото обезпечение. Настоящият случай не се обхваща от посочената хипотеза, тъй като с въззивното определение в обжалваната му част е отменено определението на първата инстанция, с което е допуснато поисканото обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед, поради което това определение не подлежи на касационно обжалване, без значение даденото от въззивния съд неправилно указание в обратния смисъл. По изложените съображения частната касационна жалба като подадена срещу необжалваем съдебен акт е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. С тези мотиви съдът