Определение № 527 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 985/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Терра Глоуб“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 74 от 12 .0 4.2023 г. по в. ч. т. д. № 68/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството срещу разпореждане № 195 от 08.02.2023 г. по ч. т. д. № 387/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което съдът е оставил без движение подадената молба по чл. 625 ГПК и е указал на молителя да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за производството в размер на 3 169. 22 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на въззивния съд, че частната му жалба е недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, като излага аргументи, че разпореждането на Русенски окръжен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, доколкото неговото неизпълнение би довело до прекратяване на производството без процесуална възможност за неговото обжалване предвид уредбата на тази процедура в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Счита за приложима в настоящия случай разпоредбата на чл. 13 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не неправилно приложената от окръжния съд разпоредба на чл. 12 от същата Тарифа. Сочи, че въпреки несъгласието си с размера на определената за производството държавна такса, я е внесъл с платежно нареждане, за да избегне прекратяване на делото. Моли за отмяна на обжалваното определение, както и да му бъде върната недължимо внесената като държавна такса сума над 40 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежни страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 или т. 2 ГПК. Поради това, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се твърди от жалбоподателя и във връзка с което е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е прекратил производството, образувано по сезиралата го частна жалба, като е посочил, че се атакува съдебен акт, който не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба. Приел е, че разпореждането на Русенския окръжен съд не е преграждащо – с него не се прекратява производството по делото, като само ако поради неизпълнение на указанията (невнасяне на таксата) съдът върне молбата и прекрати производството, би била налице хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Допълнително е посочил, че обжалваното разпореждане е от категорията на съдебните актове, които могат да бъдат изменени или отменени от постановилия ги съд, поради което е квалифицирал частната жалба като молба за изменение на постановеното разпореждане, по което компетентен да се произнесе е Русенският окръжен съд. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С разпореждане № 195 от 08.02.2023 г. по ч. т. д. № 387/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд съдът е указал на молителя да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса в размер на 3 169.22 лв. съгласно чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за да бъде разгледана молбата му за издаване на европейска заповед за плащане по чл. 625 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 279 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване разпореждания, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и разпореждания, чието обжалване е изрично предвидено в закона (т. 2). В случая, така постановеното разпореждане на Русенския окръжен съд за оставяне на молбата без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности е акт, постановен във връзка с нейното администриране. Същият е по движение на делото, респ. – не прегражда по - нататъшното му развитие и се явява от категорията на определенията/разпорежданията по чл. 253 ГПК, т. е. може да бъде изменяно и отменяно от съда, който го е постановил, при наличие на основания за това и при надлежно отправена молба до този съд при липса на самосезиране. С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото обжалваемостта на това разпореждане не е изрично предвидена в закона. В този смисъл са и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в които изрично е посочено, че определението/разпореждането, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В допълнение и във връзка с искането на жалбоподателя да му бъде възстановена недължимо внесена за производството държавна такса следва да се отбележи, че съгласно чл. 4, б. „а“ от ЗДТ за държавните такси, за искови молби, жалби, молби за отмяна и други предвидени услуги, давани от съдилищата, се заплащат държавни такси, които съгласно чл. 3 от ЗДТ се дължат при предявяване на искането. Съгласно чл. 4б от ЗДТ за държавните такси, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени, без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство и има самостоятелен характер. Доколкото в настоящия случай в частната жалба е инкорпорирана и молба за връщане на част от вече внесената държавна такса в размер на 3 169.22 лв. (данни за което са налични в кориците на делото), с твърдения и доводи, че същата е надвзета за горницата над 40 лв., по основателността ѝ компетентен да се произнесе е Русенският окръжен съд. Пред ВКС би подлежало на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК евентуално определение на въззивния съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционния съд за връщане на надвзета държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение