Определение № 17 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 212/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12444/19.11.2015г., подадена от А. С. А. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. П., срещу определение № 371 от 05.11.2015 г. на Върховния касационен съд, IIІ г.о., постановено по гр.д. № 3808/2015 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане молба с вх.№14559 от 03.06.2015г. за отмяна на влязло в законна сила решение №2054 от 16.04.2014г. на Районен съд-гр.В., постановено по гр.д.№4946/2012г. по описа на същия съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.Молителят твърди,че не е участвал в производството по делото като страна,приключило с влязло в сила решение,чиято отмяна се иска, не е знаел за процеса, макар да е действителният собственик на имота, за който имот ответниците по молбата са водили ревандикационния иск. Ответниците по жалбата Ч. И. К. и Л. Н. К., в писмения си отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.К. Р., изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират разноски. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на трето гражданско отделение, е приел, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима, като подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да иска отмяна. Влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от Ч. И. К. и Л. Н. К.-К. срещу Н. И. С., иск с правно основание чл.108 ЗС ,за реална част от собственият им ПИ №3634 по актуалния кадастрален план на [населено място], район „А.”,[жк], местност „Зеленика”. Изложени са доводи, че искът не е бил насочен и производството не се е водило срещу молителя А. С. А., поради което същият не е бил страна по делото и не може да иска отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното: Отмяната на влезли в сила решения е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на тези решения,само когато те са неправилни поради някоя от причините,посочени изчерпателно в чл. 303, ал. 1 ГПК. В същата разпоредба е предвидено, че легитимирана да поиска тази отмяна е само „заинтересованата страна”, т. е. тази страна по делото, която е обвързана със силата на пресъдено нещо. Молителят,като необвързано с решението трето лице, който не е бил страна по делото, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което ответницата е осъдена да предаде владението, поради което и подадената молба за отмяна на това решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е процесуално недопустима,както правилно е прието с обжалваното определение.Освен това в същото съдът за пълнота е посочил, че в чл. 304 ГПК е уредена хипотеза, при която правото на отмяна може да се упражни от лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото / чл. 216, ал. 2 ГПК /, която хипотеза в настоящия случай не е налице, нито с молбата за отмяна съдът е сезиран с такава хипотеза. Молителят А. /частен жалбоподател в настоящото производство/, изрично е посочил като основание за отмяна чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение са лимитативно изброени и съдът, сезиран с молбата за отмяна е длъжен да се произнесе само по основанието, което заинтересованата страна е посочила. Липсата на призната от закона активна процесуална легитимация за молителя обуславя недопустимост на подадената от него молба за отмяна, поради което съставът на ВКС, IІІ г. о. правилно е оставил същата без разглеждане. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответниците направените от тях разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е направено своевременно искане с отговора на касационната жалба и са представени надлежни доказателства. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд