Определение № 67 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 577/2022 г.
ВКСII гражданско отделение28.03.2022 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. П. Д. и П. Д. Д. срещу определение № 198 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 302/2021г. на Бургаски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Образуваното производство е по частна жалба на К. П. Д. и П. Д. Д. срещу определение № 198 от 12.07.2021г. по ч.гр.д. № 302/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 189 от 13.04.2021г. по ч.гр.д. № 466/2021г. на Бургаски окръжен съд. С последното определение е оставена без разглеждане частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение на Бургаски районен съд, с което е отказано допускане на изменение на иска чрез добавяне на ново основание за собственост. Жалбоподателите излагат съображения, че Бургаски районен съд в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2014г на ОСГК не е допуснал исканото изменение на иска и че жалбата им пред окръжния съд е допустима, защото се прегражда разглеждането на ревандикационния иск на новото основание. Апелативният съд е възприел разбирането на окръжния, че определението по чл. 214 ГПК няма преграждащ характер и актът му е неправилен. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба „Лидл България ЕООД енд Ко” КД я намира за недопустима. Подпомагащата страна „Миг-1” ЕООД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Подпомагащата страна Община Созопол също счита частната жалба за неоснователна и претендира за недопускане на касационно обжалване. Пред Бургаски районен съд по гр.д. № 1172/2020г. е предявен иск по чл. 108 ЗС от настоящите жалбоподатели на К. П. Д. и П. Д. Д. против „Лидл България ЕООД енд Ко” КД относно поземлен имот в [населено място] като правото на собственост е обосновано с реституция по ЗСПЗЗ. Ответникът е оспорил иска; привлякъл е като подпомагащи страни община Созопол и праводателя си „Миг-21” ЕООД и е предявил срещу последния обратен иск. Преди първото съдебно заседание ищците са поискали изменение на иска по чл. 214, ал.1 ГПК чрез добавяне на ново, евентуално основание за собственост, а именно придобивна давност. С определение от 17.11.2020г. съдът не е приел за съвместно разглеждане въведеното от ищците ново основание за собственост. Това определение е обжалвано от ищците пред Бургаски окръжен съд, който с определение № 189 от 13.04.2021г. по ч. гр.д. № 466/2021г. е оставил частната жалба без разглеждане по съображения, че атакуваният акт не подлежи на обжалване. Посочил е, че определението по чл.214, ал.1 ГПК не е преграждащо, тъй като няма съмнение, че ищците могат да предявят иск за защита на собствеността си, основан на придобивна давност. Бургаски апелативен съд, със сега обжалваното определение, е потвърдил определението на окръжния съд /постановил е диспозитив, че оставя частната жалба без уважение/. В определението е посочено, че подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, счита, че е сезиран с частна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Постановеното от апелативния съд определение не попада в никоя от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Съображенията са следните: Определението на първата инстанция, с което отказва изменение на иска, не е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което то не подлежи на обжалване. /Изключение е хипотезата на недопускане на увеличение на иск, който не е предявен като частичен - виж Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т. 7.б/. Определението на въззивния съд, с което констатира, че подадената частна жалба срещу това определение е недопустима, тъй като то не подлежи на обжалване, има характер на преграждащо за образуваното производство по частната жалба. Затова то подлежи на инстанционен контрол. С определението на апелативния съд този контрол е осъществен и редът за обжалване е изчерпан. Не съществува основание, по силата на което това определение да подлежи на касационно обжалване. Тук следва да се уточни, че въпросът дали подлежи на обжалване определението на апелативния съд, не попада в приложното поле на образуваното и неприключило тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК. То е образувано по въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. В случая не сме изправени пред определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо определение на въззивния съд, действащ като въззивна инстанция. Определението на апелативния съд потвърждава определение, с което се приема за недопустима частна жалба срещу акт, който не е преграждащ. По изложените съображения постановеното определение на апелативния съд, което потвърждава, че определението на първата инстанция за недопускане изменение на иска не подлежи на обжалване, е окончателно. Затова подадената срещу него частна жалба следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на II г.о.