Определение № 5082 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2026 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. М. Т. и С. Х. Т., чрез процесуалния представител адвокат Г. М., за отмяна влязлото в сила въззивно решение № 1545/18.12.2024 г. по в. гр.д. № 2902/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, чието касационно обжалване не е допуснато с определение № 1988 от 17.04.2026 г. по гр.д. № 1693/2025 г. на ВКС, ІІ ГО и с което е потвърдено решение № 1843/24.04.2024 г., поправено с решение № 3632/30.08.2024 г., и двете постановени по гр. д. № 15119/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. М. Т. и С. Х. Т. против Р. Д. А., Я. С. С. Н. М. Т. и Л. И. С. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неправомерните си действия, с които смущават правото на собственост на ищеца Т. Т. и правото на ползване на ищцата С. Т. върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*.*.*.* по КК и КР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], намиращ се на трети етаж в сграда с идентификатор *.*.*.*, построена в поземлен имот с идентификатор *.*.* и се забрани на ответниците да паркират превозните си средства в поземления имот, представляващ вход за техните имоти. Съдебният състав приема, че независимо от посоченото в молбата за отмяна, по смисъла на чл. 296, т. 1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд и това решение следва да се приеме, че е предмет на молбата за отмяна. В молбата за отмяна се релевира твърдение за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна, като молителите поддържат, че ищецът по гр. д. № 15119/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд Т. Т. е подал жалба в Районна Прокуратура – П., по повод дадени показания по първоинстанционното гражданско дело, по която е образувана прокурорска преписка с № 399/2025 година на Районна Прокуратура - П. под номер 1502/2025 на 4-то РПУ П., където ответниците Р. Д. А., С. Т. Н. и Л. С. са дали обяснения. Изложени са твърдения, че при разпита си в 4 РПУ ответниците Р. Д. А., С. Т. Н., Л. С. и Д. Д. са посочили, че са паркирали многократно и за продължителен период автомобилите си в предната лицева част на имота, оставяли са ги там да пренощуват, оставяли са ключовете и са размествали колите, паркирали са отпред на улицата пред входа на двора. Посочено е, че ответниците Л. С. и С. Т. Н. са признали, че единият преди е паркирал вътре в двора в един от гаражите, а вторият, че е виждал автомобили паркирани вътре в двора. Молителите считат, че нито първоинстанционният съд, нито въззивният са се произнесли по предоставените в първото съдебно заседание от ищеца Т. Т. писмени доказателства, оформени в сигнали със снимки до 4-то РПУ П. на паркирани автомобили в предната лицева част на двора на имот * *.*, поради което тези факти се потвърждават едва след дадените обяснения на ответниците по прокурорската преписка и същите се явяват нововъзникнали доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е още, че с нотариален акт № 151, дело № 141 /2025 г. ответницата Р. А. е учредила право на ползване на свидетелите по делото Т. П. и М. П. върху 2 кв.м. от дворното място, което би могло да се предположи, че е отблагодаряване за дадените показания. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците по молбата – Р. Д. А. и Я. С. С. Н. М. Т., както и Л. И. С. са депозирали отговори в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с които оспорват същата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната е процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, когато неправилността им се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне при наличието на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото, или на новооткрити или новосъздадени писмени доказателства (документи) относно обстоятелства, които страната е твърдяла, но не е успяла да докаже поради липсата на тези доказателства. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, т. е. тя се дължи на невиновна (обективна невъзможност) да се разкрие истината по време на висящността на делото ( ТР № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС, т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се установи наличието на писмено доказателство, установяващо съществуването на обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В този смисъл представеният писмен документ – обяснения на ответниците- трябва да разполага с доказателствена сила, която да е в състояние да формира у съда фактически изводи, различни от тези, които са поставени в основата на влязлото в сила решение. Представените в случая писмени документи не разкриват нови обстоятелства, които да не са били известни по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Признанията на ответниците - участници в процеса представляват обяснения на страната за обстоятелствата по делото, каквито по ГПК могат да се събират само устно и затова не може да послужи като основание за отмяна на решението., т. е. те не са писмени доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика - т. 4 на ППВС № 2/1977 г. ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. По сходен казус е постановено и определение № 194 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 6188/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС. На следващо място- представеният нотариален акт удостоверява факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по делото по същество, поради което тези факти не се засягат от силата на пресъдено нещо на постановеното решение и не могат да послужат за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Затова следва да се приеме, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално недопустима, доколкото не се основава на нови писмени доказателства, годни да установят съществуването на факти от значение за изхода на спора. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение