Определение № 2662 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2025 г.

Производството е по реда на 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Болимакс" ЕООД, със седалище гр. Аксаково, чрез упълномощения представител адв. К. Местан, срещу разпореждане № РЗП-1/06.02.2025 г., постановено от председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което на дружеството е отказано възстановяването на държавна такса от 850лв, внесена по жалба вх.№ ВХР-2025/22.10.2024 г. Наведени са доводи, че таксата се явява недължимо платена, тъй като председателят на КЗК не е образувал производство по горепосочената жалба, предвид депозирането й преди изтичането на законоустановения срок, посочен в чл.197, ал.1, т.1 ЗОП. Претендира се отмяната на атакуваното разпореждане и възстановяване на внесената пред КЗК държавна такса, като недължимо платена. Върховният административен съд, четвърто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: В КЗК е постъпила жалба вх.№ ВХР-2025/22.10.2025 г., подадена от "Болимакс" ЕООД, срещу Решение № F592389/10.10.2024г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Пране на болнични текстилни материалим работно облекло, операционно бельо и болнично бельо при "МБАЛ- Силистра"АД. С Разпореждане № РоткЗОП-195 от 24.10.2024г. е отказано образуване на преписка по съображения, че жалба то е депозирана преди изтичането на законоустановения срок, посочен в чл.197, ал.1, т.1 ЗОП. С молба от 20.01.2025г. е направено искане за възстановяване на платената държавна такса в размер на 850лв, която е преведена по сметка на КЗК за образуване на производство. По повод обективираното искане на дружеството за възстановяване на платената такса от 850лв, КЗК с обжалваното разпореждане и на посочено основание чл. 59, ал. 1 АПК, чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 8 ЗЗК и чл. 4б ЗДТ, отказала да я възстанови, по мотиви за липсата на способ за връщане на суми, внесени като държавна такса по подадена жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение счита, че обжалваното разпореждане е правилно. Липсва правно основание за уважаване на искането на частния жалбоподател за връщане на държавната такса, внесена по подадената от дружеството пред КЗК жалба. Действащата нормативна уредба не предвижда внесената държавна такса да бъде възстановена в случаите по чл. 201, ал. 1 ЗОП -на отказ да бъде образувано производство пред КЗК по реда на ЗОП/ в т. ч. поради предсрочното й подаване/. Неприложимо в случая е и общото правило на чл. 4б ЗДТ, тъй като не би могло да се приеме за недължимо внесена, държавната такса, платена в изпълнение на изискването по чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗОП /налагащо още при подаване на жалбата да бъде представен документ, установяващ внасянето на дължимата по нея държавна такса/. Поради това съдът счита, че в случая не е налице недължимо плащане на държавната такса, а оттам и че атакуваното разпореждане на председателя на КЗК, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение