Определение № 97 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6197/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Х. С. К., В. С. К. и И. К. чрез пълномощника им адв. С. Б. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А с-в, от 07.05.2013 г. по в. гр. д. № 15503/2011 г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 42 с-в, № I-42-107 от 26.08.2011 г. по гр. д. № 11879/2010г. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна Роза Г. П., Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. А. и И. Г. М. чрез пълномощника си адв. М. Б. са депозирали писмен отговори, в който са изложили доводи за неоснователност на искането за отмяна. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като представят договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който продавач е наследодателят на ответниците по молбата Г. А. А.. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно твърденията на пълномощника на молителите относно момента на узнаване на новото писмено доказателство, и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. Предвид изложеното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение