Определение № 567 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2938/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 186 от 23.07.2019 г. по в.т.д. № 333 /19 на Апелативен съд-Варна, в частта, с която потвърдено първоинстанционното решение на ОС-Добрич, по т.д. № 216/18, с което е осъден касаторът да заплати на И. Х. М. и А. Х. М.-малолетни, действащи чрез законния им представител Й. А. М.,тяхна майка, и на В. Х. М.-непълнолетен,лично и със съгласието на Й. А. М., негова майка –обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищците Х. Ц. М., поч. при ПТП на 01.07.2017 г в размер на по 75 000 лева-за всеки от тях., ведно със законната лихва от 17.08.2017 г.до окончателното плащане. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски пред касационната инстанция в размер на 2400 лева-адв.възнаграждение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е в размер над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 26.07.2017 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/ в следствие на виновно поведение на водача на л.а. БМВ м.730d с рег. [рег.номер на МПС] С. Д. Д.. В следствие на управление с несъобразена с конкретните пътни условия и непозволено висока скорост от 133,14 кв.ч., при ограничена видимост, в тъмната част от денонощието, виновният водач причинява удар и в следствие-смъртта на Х. Ц.-на 44 години, който като пешеходец се е движил по осовата линия на път ІІ-29 Добрич – Варна. С оглед установените с гласни доказателства близки отношения на пострадалия с неговите три деца, малолетни към датата на смъртта на баща им и внезапността на последната е счетено за основателно обезщетение в размер на по 150 000 лева-за всяко дете, или при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на поведението на самия пострадал, изразяващо се в движение по осовата линия на пътното платно, до 50 на сто-по 75 000 лева/ решаващият орган е изложил съображения за това, че при конкретните обстоятелства: значително превишена и несъобразена скорост от страна на виновния водач при силно намалена видимост, това, че пострадалият пешеходец е бил и употребил алкохол е без значение за съпричиняването на резултата/. Лекият автомобил, управляван от страна на виновния за ПТП водач е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезите по по чл.280 ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК. Като обуславящи изхода по спора се навеждат като правни въпроси две групи такива: за обосноваността на числовото изражение на приетото съпричиняване в конкретната фактическа ситуация,следва ли при съдът да направи конкретна преценка на поведението на пострадалия, с оглед съпричиняването, за отчитане на съществен и преобладаващ принос на пострадалия. Втората група въпроси се отнасят до критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и има ли основание същите да са в завишени размери,ако са покрити от задължителна застраховка „ГО на водач на МПС“. Първата група въпроси представляват оплаквания относно приетия от съда процент на съпричиняването-50 на сто, в конкретния, от фактическа страна, спор, и в този смисъл се отнасят до правилността на въззивното решение, което не е предмет на проверка в настоящата фаза по допускане на касационно обжалване. Втората група предполага необоснованост на решението относно размера на присъдените обезщетения, каквато в конкретния случай не е налице и следователно отговорът не би повлиял на крайния резултат по спора. Последният от тази група въпроси не е обусловил изхода по спора,тъй като съдът не го е обсъждал при формиране на правораздавателната си воля,намерила израз в решаването по същество на спора. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация. По отношение на разноските: В полза на ответниците по КЖ не следва да се присъдят като разноски пред касационната инстанция претендираните 2400 лева-адв.възнаграждение, доколкото само касовите бележки, по своето съдържание, не могат да се свържат с описаните фактури и с отбелязването в тях „ за изготвяне отговор на КЖ по конкретното дело“, съответно със заплащане на сумата на това основание, при това - от страна на ответниците по КЖ. С оглед изложеното, съдът