Определение № 10766 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10367/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. К., чрез адвокат Седефов, срещу определение № 957 от 09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 526/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което са оставени без разглеждане жалбата ѝ против заповед № 548/20.04.2023г., издадена от кмета на община Ихтиман и искането й с правно основание чл. 297, ал. 4 АПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като жалбата, която е насочена против незаконни действия на органа по принудително изпълнение на заповед № 548/ 20.04.2023г., фактически не е разгледана от съда и не са взети предвид и обсъдени доводите й по чл. 295 и сл. АПК. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кмет на община Ихтиман не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. срещу действия на органа по изпълнението, предприети по принудително изпълнение на заповед № 548/ 20.04.2023г. на кмета на община Ихтиман, с която е наредено премахване на незаконен строеж „плътна ограда“, находяща се в северозападната част на имот с планоснимачен номер № 223 в кв. 101, имот с пл.№ 2650, имот с пл. № 2482 и североизточната част на имот с пл. № 2482 в кв.99 по плана на гр. Ихтиман. Направено е искане да бъдат отменени действията на органа по принудително изпълнение, обективирани в уведомление № 24-00-156/23/25.04.2025г. и на основание чл. 297, ал. 4 АПК да се разпореди спиране на изпълнението на заповедта. Въпреки това съдебният състав приема, че е сезиран с жалба срещу заповед № 548/20.04.2023г., издадена от кмета на община Ихтиман и с искане по чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на изпълнението. Поради това стига до извод, че оспорването е недопустимо, тъй като заповедта е влязла в сила, след като с решение № 261/ 01.03.2024г. по адм. дело № 669/ 2023г. на Административен съд София- област жалбата срещу тази заповед е отхвърлена. Приема също, че искането по чл. 297, ал. 4 АПК е допустимо само в производство по оспорване на действията на органа по принудително изпълнение, но не и в хипотезата на оспорване на административния акт. По тези съображения оставя жалбата на К. без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи са неправилни. В отклонение от диспозитивното начало (чл. 126 АПК) съставът на административния съд не се произнася по оспорването, с което е сезиран. От страна на съдебния състав не е съобразено, че жалбата е насочена срещу действия на органа по изпълнението, предприети в хода на принудителното изпълнение на заповед № 548/2023г. на кмета на община Ихтиман. Този извод следва от обстоятелствата, изложени в жалбата и от ясния петитум, с който се иска отмяна на действия на органа по принудително изпълнение. Следователно преценката на съда за недопустимост на производството е направена произволно, тъй като въведеният от жалбоподателя предмет на оспорване не е обсъден и не са изследвани предпоставките за допустимост по чл. 294 и сл. АПК, а всички доводи на жалбоподателката във връзка с чл. 295 АПК са напълно игнорирани. Искането по чл. 297, ал. 4 АПК също не е разгледано съобразно действителното съдържание на сезиращата жалба и производството по чл. 294 и сл. АПК. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото- върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата, подадена на основание чл. 294 и сл. АПК, срещу действия на органа по изпълнението, при съобразяване с изложеното по-горе. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,