Решение № 7691 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Новател - клон България“ КЧТ, ЕИК 202479619, подадена от пълномощника адв. Б. Кръстев, против Решение № 28140/25.08.2025 г., постановено по адм. д. № 2213/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че ревизиращият екип е бил длъжен да събере всички необходими доказателства във връзка с определянето на данъчните му резултати по Закона за данък върху добавената стойност. Ако процесуалните действия бяха извършени от органите по приходите, то вследствие на това би бил възможен и вероятен противоположен извод по същество. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърдения с него ревизионен акт (РА). В проведеното съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се представлява и не изразява становище по хода на делото. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), се представлява от юрк. Попова, която оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и извърши проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд София - град е постановено след като с Решение № 1885/26.02.2025 г. по адм. д. № 10424/2024 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 15078/20.08.2024 г. по адм. д. № 7983/2021 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22002220002073-091-001/12.01.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1005/05.07.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Новател - клон България“ КЧТ са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. юни и м. юли 2018 г. в общ размер на 259 130,03 лв. и лихви за просрочие в размер на 63 748,92 лв. По фактите административният съд е установил, че ревизията за процесните данъчни периоди е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК във връзка с Решение № 485/30.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което е отменен PA № Р-22221018006811-091-001/25.09.2019 г. Основната дейност на „Новател - клон България“ КЧТ е търговия с мобилни телефонни апарати. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали несъответствия по отношение на декларираните от задълженото лице вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към чуждестранните дружества Orgatek Kft, Ortakent Benelux B.V. и Havra Limited S.R.O. Предложенията за корекция на резултатите по ЗДДС са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22002220002073-092-001/19.11.2020 г. Извършените процесуални действия от ревизиращия екип са разгледани подробно от решаващия съд. При извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел жалбата срещу РА за допустима и неоснователна. Достигнал е до крайно заключение, че не са изпълнени предпоставките да бъде приложена разпоредбата на чл. 53 ЗДДС и нулева ставка на ДДС за доставките. В случая жалбоподателят твърди, че превозът на стоките е бил организиран от получателите и за сметка на клиента, но намерените пропуски при анализа на транспортните документи и писмени потвърждения за получаване, не установяват изпълнението на нормативните изисквания. В тази насока от страна на задълженото лице не са ангажирани доказателства, които да индивидуализират предмета на спорните ВОД, за имената на лицата, предали и получили стоката, техните длъжности, данни за транспортното средство (рег. номер, модел и марка), с което е осъществена конкретната доставка. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Релевираните оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК в касационната жалба са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В подкрепа на защитната си позиция касаторът твърди, че единствената причина да не бъдат признати декларираните вътреобщностни доставки в отчетните му регистри по ЗДДС за м. 06 и м. 07.2018 г., е процесуалното бездействие на органите по приходите, а впоследствие и на съда, без да посочва конкретни обстоятелства, които не са съобразени при постановяване на решението. Поради тази причина не се споделя бланкетното твърдение за неправилна оценка на събраните доказателства. При разглеждане на жалбата срещу РА решаващият съд е квалифицирал точно спорния въпрос и материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС се облагат с нулева ставка. Начисленият ДДС в общ размер на 259 130,03 лв. за данъчни периоди м. юни и м. юли 2018 г. е резултат от непризнаване на декларираните ВОД на стоки към Orgatek Kft. по фактури № 27/07.07.2018 г., № 29/11.07.2018 г., № 31/23.07.2018 г., към Ortakent Benelux B.V. по фактури № 23/12.06.2018 г., № 24/06.2018 г. и към Havra Limited S.R.O. по фактури № 26/04.07.2018 г., № 28/09.07.2018 г. и № 30/17.07.2018 г. Съгласно тълкувателната практика на СЕС по прилагането на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена – така т. 1 от диспозитива на решението по дело C-409/04, Teleos plc и др., т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и др. При тези условия възложените задължения на данъчно задължено лице в областта на доказването следва да се определят в зависимост от изрично заложените критерии в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции, а принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка - т.т. 38-39 от решението по дело С-273/11. За процесните периоди на 2018 г. е приложим чл. 53, ал. 2 ЗДДС, поради което основанията за прилагане на нулева ставка се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Тъй като касаторът поддържа, че превозът е организиран от получателите и за сметка на клиента, транспортирането на стоките в случая се удостоверява с фактура и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС. Констатираните с РА/РД несъответствия не са опровергани от данъчно задълженото лице по пътя на главното и пълно доказване. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка с оглед на другите доказателства по делото. В съответствие с § 2 ДР ДОПК във вр. с чл. 180 ГПК, решаващият съд обосновано приема, че международните товарителници, не удостоверяват релевантния за спора факт относно транспорта на стоките. Допълнителна информация не се съдържа и в еднообразните по вид писмени потвърждения от Orgatek Kft, Ortakent Benelux B.V. и Havra Limited S.R.O. При повторното разглеждане на делото от АССГ са спазени указанията на ВАС, дадени с Решение № 1885/26.02.2025 г. по адм. д. № 10424/2024 г. за събиране на относимите към правните изводи доказателства. В хода на производството съдът е задължил страните и ТД на НАП София, в качеството му на трето неучастващо лице, да депозират липсващите транспортни документи по ВОД. Последните са представени с писмена молба на третото лице от 19.05.2025 г. Не са налице уважителни причини относно процесуалното бездействие на жалбоподателя в хода на делото да изпълни дадените указания от съда. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на НАП следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,