Определение № 1333 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 51/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Г. Т. Г., [ЕГН] от гр. Русе, против Определение № 2926/31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 597/25 г. от Административния съд - Русе, в частта, в която е оставена без разглеждане исковата му молба срещу Община Русе, в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2025 г. и е прекратено производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът не бил отстранил констатирани недостатъци по исковата му молба в тази част, чрез посочване на конкретните незаконосъобразни фактически действия, предприети без правно основание - нормативен или административен акт, а също и бездействия - неизвършени фактически действия, които длъжностното лице е било задължено да извърши по силата на закон или бездействие по изпълнение на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Съдът е приел, също така, че описаното в уточняващата молба поведение на конкретен служител на ответника изобщо няма такива характеристики, т.е. не е конкретизирано фактическо действие и бездействие, попадащо в хипотезата на чл.1 ЗОДОВ. В частната жалба се поддържа неправилност на определението в обжалваната му част. Частният жалбоподател твърди, че е уточнил, че вредоносният резултат е следствие на действия и бездействия на служителя на СЗ "ИООРС", изразяващи се в изключително лошо отношение към него. В частната жалба са изброени незаконосъобразните, според жалбоподателя, действия на служителя, изразяващи се в отказа му да погледне договора за наем, арогантно поведение, в разрез с етичните норми за държавен служител, отказ да се легитимира. Частният жалбоподател иска отмяна на определението в обжалваната му част и връщане на делото за разглеждането му по същество в тази част. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява определението в обжалваната му част като неправилно. Още в исковата молба, ищецът е посочил незаконосъобразните действия на служителя на СЗ на "КООРС", от които е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, а именно лошо и арогантно отношение. Същото е повторено и в молбата на ищеца от 14.10.2025 година. Действията на служителите на СЗ на "КООРС" са по повод извършване на административна дейност. При извършването на дейността служителите следва да спазват етично поведение според предвиденото в закона и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи дейността им. Неспазването на това дължимо поведение при извършване на дейността им, само по себе си би могло да бъде незаконосъобразно действие или бездействие според съответната фактическа обстановка. Доколко, поведението на съответния/съответните служители при извършване на конкретната административна дейност е в съответствие с нормативните изисквания за дейността, е въпрос по съществото на спора и касае основателността на исковата претенция. В този смисъл е налице съдебна практика, част от която е Решение № 1841/10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13445/2012 г., както и Решение № 6020/26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2014 година. По тези съображения, определението в обжалваната му част следва да се отмени, а вместо това, делото се върне на същия съдебен състав за разглеждането му по същество в същата част. Воден от горното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд